Чаровник по рождение

Да, той беше истински жребец, няма що. Споменът за унизителното му изпълнение в четвъртък през нощта го накара да потръпне. Той я дразнеше, играеше си с нея и двамата просто разгряваха, но после чу онези гърлени стенания, усети я как потръпна цялата от удоволствие и свърши. Буквално. От самото начало на познанството им тя го смущаваше и объркваше. Спийд Рейсър, как ли пък не! При следващата възможност ще я накара да си вземе тези думи обратно.

Анабел продължаваше да се взира някак странно в него.

– Нещо става с теб – заключи – и тук е замесена жена. Цял следобед го усещам. И тя е нещо повече от поредната ти сексуална мимолетна забежка. Беше много разсеян.

Дийн повдигна насмешливо вежди.

– И откога се извъди такава велика ясновидка?

– Сватовниците са длъжни да са ясновидки. – Обърна се към съпруга си. – Разкарай се, Хийт. Той нищо няма да ми каже, докато се мотаеш наоколо. – Анабел се бе запознала с агента на Дийн наскоро, след като бе наследила брачната агенция на баба си, а Хийт случайно я бе наел да му намери красива и изискана светска съпруга. Анабел не беше нито едно от тези неща. Но големите й очи, енергичният игрив характер, както и непокорната червена грива бяха пленили сърцето му. Бракът им според Дийн бе изключително щастлив.

Хийт, наречен Питона заради навика му да поглъща враговете си цели, изви устни в змийска усмивка. Той беше хубавец, на ръст горе-долу като Дийн, с диплома от университет от Бръшляновата лига[15] и манталитет на уличен побойник.

– Бу ми споделя всичко, Анабел. Като изключим теб, той е най-добрият ми приятел. Дийн изсумтя недоволно.

– Дълбочината на твоето приятелство, Хийтклийф, изцяло зависи от големината на хонорара ти.

– Сега те улови натясно, Хийт – заяви жизнерадостно Анабел и се извърна към Дийн. – Между нас да си остане, ти го подлудяваш. Прекалено си непредсказуем.

Хийт притисна към рамото си спящата им дъщеричка.

– Хайде, хайде, Анабел, никакви задушевни разговори в присъствието на крайно ненадеждните ми клиенти.

Дийн обичаше тази двойка. Е, по-точно обичаше Анабел, но осъзнаваше, че професионалната му кариера до голяма степен зависеше от Хийт и не би могъл да попадне в по-добри ръце.

За съжаление, щом надушеше нещо интересно, Анабел се превръщаше в истинска ловна хрътка.

– Никога не си бил толкова разсеян, Дийн. Отслабнала съм с два килограма, а ти дори не забеляза. Какво става? Коя е тя?

– Нищо не става. Ако искаш да тормозиш някого, насочи се към онзи клоун там. Знаеш ли, че възнамерява да отмъкне петнайсет процента от онази одеколонова сделка?

– Искам нова кола – осведоми го Анабел. – А сега престани да го увърташ. Срещнал си някоя.

– Анабел, заминах от Чикаго преди по-малко от две седмици и докато не пристигнах във фермата, почти не съм слизал от колата. Как бих могъл да срещна някого?

– Не зная, но мисля, че си срещнал – не се предаваше Анабел и пусна босите си крака на пода. – А това не бива да се случва, когато не съм наблизо, за да надзиравам какво става. Ти се впечатляваш прекалено много от лъскава външност и красиво личице. Не казвам, че си ограничен и лекомислен, защото не е вярно. Просто винаги те привличат празноглави хубавици, а сетне се разстройваш, когато не оправдаят очакванията ти. Макар че успях да намеря страхотни партньори за някои от кандидатките, които ти отхвърли.

Дийн отлично виждаше накъде клони този разговор и се опита да смени темата.

– И така, Хийт, Фийби успя ли вече да подпише договор с Гари Кандлис? Кевин май спомена, че работата е уредена.

Но Анабел едва започваше да набира скорост.

– И когато ти намирам идеалната половинка, ти дори не й даваш шанс. Виж какво стана с Джули Шъруин.

– Хайде, започва се – промърмори Хийт.

– Тя е умна, успяла, красива – продължи Анабел, без да обръща внимание на мъжа си. – Една от най-милите жени на този свят, но ти я заряза само след две срещи!

– Зарязах я, защото тя приемаше буквално всичко, което кажех. Признай си, Анабел, че това е малко смущаващо. Толкова я изнервях, че горката не можеше да хапне почти нищо, не че беше много яшна. Раздялата ни беше акт на милосърдие.

– Просто ти въздействаш така на жените. Зная, че не го правиш нарочно, но това е истината. Всичко е заради външния ти вид. С изключение на Хийт, ти си най-трудният ми клиент.

– Аз не съм ти клиент, Анабел – възрази Дийн. – Не ти плащам нито цент.

– Правя го от добро сърце, нещо като благотворителност – изчурулика тя. Изглеждаше толкова доволна от себе си, че Дийн и Хийт прихнаха.

Дийн грабна от малката масичка ключовете за колата, която бе наел.

– Виж, Анабел. Върнах се в града за уикенда, за да събера някои вещи, които да изпратя във фермата, и да се оправя с всички задачи, които твоят съпруг е струпал на главата ми. В живота ми не става нищо разтърсващо и необичайно.

Опашата лъжа.

Докато пътуваше към аерогарата, Дийн си мислеше за Блу и се дивеше колко лесно се бе предал на тъмните сили. И заради какво? Отмъкването на онази стотачка от портмонето й все още не означаваше, че тя ще остане във фермата. Ако си наумеше да си тръгне, нищо нямаше да я спре, дори и перспективата да спи на пейка в парка. Беше останала толкова дълго заради всичките събития, които се бяха случили. Той се надяваше, че Ейприл с успяла да я замъкне през уикенда на онези антикварни разпродажби в Ноксвил, защото никак не му се искаше, когато се върне във фермата, Блу да я няма.