Чаровник по рождение

Тя бе нарисувала фермата, но също като останалите й произведения, това беше един приказен свят на лято, есен, зима и пролет. Беше махнала стените на голямата къща, за да се види всичко, което става вътре. В една от стаите цялото семейство се бе събрало около коледна елха. В друга бяха заобиколили възрастна жена, която духаше свещите върху торта. В кухнята се прескачаха пухкави кутрета. В задния двор празнуваха победата за Суперкупата, а в страничния жителите на града се веселяха по случай Четвърти юли. Върху предната веранда дребна фигурка в костюм на бобър, без главата, седеше върху тиква за Хелоуин. Утъпкана пътека водеше от фермата до езерото, където на брега баща и дъщеря свиреха на китарите си, а жена с дълга руса коса бе вдигнала ръце към небето. На пасището кротко пасяха коне. Фантастични птици бяха накацали върху покрива на обора. А точно над къщата се рееше балон с горещ въздух, а от коша му надничаха две ухилени детски личица – истински чаровници по рождение.

Венчалният пръстен на Дийн проблесна на светлината на пламъците, когато посочи към лявата част на платното.

– След балона това е най-любимото ми кътче.

Блу веднага разбра какво има предвид, дори без да погледне картината.

– Незнайно защо, но бях сигурна, че ще стане така.

Под балдахина от сплетените корони на дърветата се виждаше цигански фургон. Дебели лози държаха здраво колелата към земята. Наблизо стояха Блу и Дийн, а около тях танцуваха хората, които ги обичаха.