Чаровник по рождение
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Чаровник по рождение». Краткое содержание книги:
Блу Бейли е тръгнала на мисия – да убие бившето си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е напъхала… Нейна ли е вината, че животът продължава да й хвърля изненадващи пасове? Като например една скъпа, черна спортна кола да спре на магистралата и от нея да слезе гръцки бог…
Шумът развали магията и Ейприл се извърна. Джак впери изучаващ поглед в тавана, който Блу бе започнала да боядисва.
– Изчакайте да разтоваря багажа и ще ви помогна.
– Вие можете да боядисвате? – изуми се Блу.
– Баща ми беше дърводелец. Когато бях хлапе, му помагах в ремонтите на къщите.
– Ще отида да видя Райли. – Ейприл се шмугна покрай него и се запъти към страничната врата.
Блу шумно преглътна. Тя щеше да боядисва кухнята не с кого да е, а с Джак Пейтриът! Животът й с всяка минута ставаше все по-невероятен.
14.
Когато се върна същия следобед, Дийн завари Джак и Ейприл да боядисват в пълно мълчание противоположните стени на кухнята, озвучавана от рева на „Колдплей". Ейприл беше изпоцапана от главата до петите със светложълта боя, но Джак имаше само няколко петна по ръцете. Довчера Дийн никога не ги бе виждал заедно. А сега боядисваха шибаната му кухня!
Изхвърча от помещението, за да намери Блу. Пътьом извади блекбърито, за да провери съобщенията си. Ейприл бе изпратила последното преди десет минути.
Останаха само четири килограма жълта боя. Иди да купиш още.
Откри Блу в трапезарията да боядисва уверено тавана. Приличаше на джобна версия на Бо Пийп с бояджийско мече в ръка.
Оплесканата й с боя зелена тениска стигаше почти до бедрата, покривайки стегнатото гъвкаво тяло, което явно възнамеряваше да крие от него. Обаче нямаше да е задълго. Младият мъж посочи с палец към кухнята.
– Какво става там?
– Каквото виждаш. – Найлоновата постелка в краката й зашумоля, когато тя отстъпи настрани. – За щастие, Джак знае как да върти четката, но трябва да следя Ейприл като ястреб. Все едно е с две леви ръце.
– Защо не ги спря?
– Докато на пръста ми не цъфне годежен пръстен, тук нямам никаква истинска власт. – Блу остави мечето и се зае да оглежда критично най-дългата стена. – Ейприл иска да нарисувам фреска – додаде без особен ентусиазъм.
На Дийн идеята се понрави много повече, отколкото гледката на родителите му, боядисващи заедно кухнята му. Освен това работата щеше да я задържи по-дълго във фермата.
– Още утре ще наредя на пиар специалистите си да изпратят десетина от най-хубавите снимки от най-резултатните ми мачове – рече той. – Можеш да избереш най-ласкателните.
Както се надяваше, тя се усмихна, но в следващия миг бръчицата между веждите й се задълбочи.
– Вече не рисувам пейзажи.
– Много жалко. – Дийн отвори портфейла си и извади двеста долара. – Ето стотачката, която взех назаем, плюс още сто, задето изгубих онзи злощастен бас. Винаги плащам дълговете си.
Не се изненада, когато тя не грабна парите, а вместо това ги огледа внимателно.
– Сделката си е сделка – рече той с невинна физиономия. – Спечели си ги. – И тъй като тя отново не протегна ръка, той ги пъхна в джоба на торбестата й тениска, като задържа ръката си само миг повече от необходимото. Може и да не беше много надарена, но за него беше напълно достатъчно. Сега се нуждаеше единствено от неограничен достъп.
– Сделка с дявола – заключи тя мрачно. Дийн прикри тържествуващата си усмивка, когато Блу извади банкнотите, взря се в тях за последен път и ги натика в джоба му, за съжаление, без нито за миг да задържи ръката си.
– Дай ги на някоя благотворителна организация, която помага на проститутките да се откажат от занаята.
Бедната Бобри. От самото начало, когато сключваше сделката, можеше да й обясни, че съвестта няма да й позволи да задържи парите, но неслучайно беше професионален играч. Един глупак нямаше място в отбора.
– Е, щом така предпочиташ.
Блу отново се зае да изучава внимателно стената.
– Ако си въобразяваш, че ще сътворя някакъв разтърсващ шедьовър, те очаква голямо разочарование. Моите пейзажи са повече от обикновени.
– Няма проблем, стига да не нарисуваш нещо прекалено лигаво и сантиментално. Никакви балерини или благородни дами от миналия век, шестващи с чадъри в ръце. И без мъртви зайци върху подноси.
– О, не се тревожи за това. Балерините и мъртвите зайци са прекалено новаторски сюжети за творец като мен. – Тя се извърна. – Животът е твърде кратък. Няма да го пилея с подобни незначителни занимания.
Сега, след като бе посадила идеята в главата му, той не беше готов да се откаже толкова лесно от фреската, но реши да изчака, преди отново да я притисне.
– Къде е кучето ми?
Блу разтриваше схванатото си рамо.
– Струва ми се, че твоята Пъфи, вярната спътница на един истински мъж, се наслаждава на импровизиран пикник в задния двор в компанията на Райли.
Дийн се престори, че си тръгва, но на самия праг се обърна.
– Забравих да ти кажа нещо, особено след като зная как нямаш търпение отново да се поставят вратите. Преди да замина за Чикаго, посетих човека, който ги реставрира. За наш късмет, живее в другия окръг – извън обсега на бойкота – и успях да го убедя да ускори работата. Утре или най-късно вдругиден вратите ще са готови.
В очите й лумнаха войнствени пламъци.
– Подкупил си го!
– Само му обещах поощрителна премия.
– Животът определено е много по-лесен, когато си богат.
– Аз съм чаровник по рождение. Не го забравяй.
– Как бих могла? – върна му го тя. – Това е единственото общо помежду ни. Дийн се подсмихна.
Надявам се, че вратата на спалнята ще се затваря плътно и безшумно. Точно както обичам.
***
Когато Дийн се върна, приключил с успех мисията „Жълта боя", почти наближаваше шест следобед. Къщата бе притихнала и с изключение на къта за хранене, кухнята беше боядисана в свеж жълт цвят. Черният Сув на Джак не се виждаше никъде, вероятно беше завел Райли на вечеря. Днес Дийн беше успял да избягва всичките си роднини и възнамеряваше така да продължи и занапред. Вдъхна с удоволствие миризмата на прясна боя и дърво. И макар че доскоро си представяше своята къща обкръжена от палми с изглед към океана, се беше влюбил в тази ферма с нейните сто акра земя. Веднага щом се отърве от неканените гости, всичко ще бъде прекрасно. От всички, с изключение на Блу. Липсваше му през този уикенд и още не беше готов да се раздели с нея.
Докато подреждаше кутиите с боя върху кухненския плот, чу шум на вода. Отиде да вземе пакетите, които бе оставил в колата, а после се качи на горния етаж. Остави торбите на пода до куфарите си и прикова поглед във вратата на банята. Изплесканите с боя дрехи на Блу лежаха на купчинка на пода. Само истински перверзник би отметнал найлона, който тя бе провесила вместо врата, а никой досега не го бе наричал извратеняк. Трябваше да зареже всякакви видения за отметнати найлонови завеси и като истински джентълмен да я почака да излезе.
С тайната надежда, че ще е гола.
Водата спря. Той свали ризата си и я захвърли небрежно – евтин трик, но тя харесваше гърдите му. Вторачи се в полюшващия се найлон и си напомни да не точи прекалено лиги. Не беше изключено тя да излезе, накипрена в камуфлажни дрехи и армейски кубинки.
Имаше късмет. Беше увита само с бяла кърпа, пристегната до подмишниците. Не беше съвсем гола, но поне можеше да види краката й. Погледът му проследи тънката водна струйка, стичаща се по вътрешната страна на стройното й бедро.
– Вън! – изсъска тя с вид на разгневена на яда, сочейки с пръст към коридора.
– Това е моята стая – освежи паметта й младият мъж.
– Аз дойдох първа, значи, е моя..
– И как го реши?
– Такъв е законът – владението е деветдесет процента от собствеността. Изчезвай!
– Нуждая се от един душ.
Тя посочи към вратата на банята.
– Обещавам да не те безпокоя. Той се приближи към нея.
– Започвам сериозно да се безпокоя за теб. – Като я привлече към себе си, Дийн долови аромата на любимия си шампоан. Стори му се още по-приятен, когато ухаеше от нея. Мократа й коса още беше прилепнала по главата, а блясъкът в очите издаваше нервността й. Превъзходно. Огледа я бавно, от главата до петите. – Съвсем сериозно започвам да вярвам, че може да си фригидна.