Чаровник по рождение

Малко по-късно, докато разтребваше кухнята, Блу чу шума от заминаващата кола на Дийн. Появи се Ейприл, облечена в стари дрехи, понесла купчина найлонови постелки.

– Явно в петък Дийн не е успял да се свърже с предприемача – рече тя, – защото тази сутрин не се появи никой от работниците. Но аз не смятам да стоя цял ден със скръстени ръце и да чакам кога ще се заемат с кухнята. Имам достатъчно боя. Искаш ли да помогнеш?

– Разбира се.

Двете едва се бяха захванали за работа, когато Ейприл излезе навън, за да проведе още един от тайнствените си разговори. Като се върна, зареди в плейъра диска на Гуен Стефани и когато гръмна „НоПаБаск ОМ", стана ясно, че танцувалните умения на Ейприл далеч надвишаваха бояджийския й опит, затова Блу се нагърби с ръководната роля.

Когато свършиха с подготвителната работа, чуха двигателя на приближаваща се кола и няколко минути по-късно Джак Пейтриът влезе с плавна походка в кухнята, облечен в изтъркани джинси и плътно прилепнала тениска с логото ИЗПЕПЕЛЯВАЩ от последното му турне. Блу не очакваше той да се върне и се препъна във въздуха. Той я подхвана малко преди тя да настъпи мечето за боядисване. Ейприл, която кършеше снага в неприлични извивки под звуците на „Бейби, върни се", мигом застина. Джак пусна Блу да стъпи на пода.

– Имаш ли някаква идея какво може да те накара да превъзмогнеш това притеснение? – обърна се той към Блу.

– Аз… да… аз… о, боже… – запелтечи, изчервена до корените на косата си. – Извинете. Сигурна съм, че мнозина ви казват, че са най-големите ви фенове, но аз наистина съм. – Притисна длан към пламналата си буза. – Аз… ами… детството ми беше доста самотно, затова пък вашите песни винаги бяха с мен, независимо къде или с кого живеех. – Веднъж разприказвала се, тя не можеше да спре, дори когато той се насочи към кафеника. – Имам всичките ви албуми. Всички до един, дори „Изчезни от пътя ми", който критиците разпердушиниха. Обаче грешат, защото албумът е страхотен, а „Вопли" е една от любимите ми песни. Все едно че надникнахте буквално в сърцето ми и разбрахте какво ме измъчваше тогава. Мамка му, зная, че дрънкам като пълна глупачка, но в истинския свят не се случва Джак Пейтриът да се появи в живота ти. Искам да кажа, че е трудно да се подготвиш за нещо такова, нали?

Той разбърка захарта с лъжичка.

– Искаш ли да се подпиша на ръката ти?

– Наистина ли?

– Не, шегувам се – засмя се той. – Едва ли на Дийн ще му хареса.

– О. – Тя облиза устни. – Предполагам, че няма.. Джак наклони глава към Ейприл.

– Ейприл, може би ти ще ни помогнеш? По-възрастната жена отметна коса.

– Преспи с него, Блу. Това много бързо ще те смъкне на земята. Той е едно огромно разочарование.

В ъгълчето на устните му се прокрадна лека усмивка.

– С „огромен" съм съгласен… Ейприл сведе очи към слабините му.

– Понякога един мъж и с огромен не може да направи дори малко завоевание. Джак подпря рамо на касата на вратата и жаркият му поглед бавно обходи тялото й.

– Все още ме вдъхновяват жени с остър език. Донеси ми лист хартия, Ейприл. Усещам как се ражда нова песен.

Въздухът помежду им бе наситен със сексуално електричество. Може и да бяха прехвърлили петдесетте, но в момента и тази кухня вреше тийнейджърска похот. Блу почти очакваше стените да се изпотят и започна да се изнизва заднешком от кухнята, но за лош късмет се спъна в една от найлоновите постелки.