Чаровник по рождение
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Чаровник по рождение». Краткое содержание книги:
Блу Бейли е тръгнала на мисия – да убие бившето си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е напъхала… Нейна ли е вината, че животът продължава да й хвърля изненадващи пасове? Като например една скъпа, черна спортна кола да спре на магистралата и от нея да слезе гръцки бог…
– Нужно ми е малко време, за да свикна, това е всичко.
– Кълна се в Бога, че ако го помолиш за автограф…
– За това трябва поне да говоря с него. А засега не ми се удава. Дийн изсумтя и отпи щедра глътка от бирата си.
– До утре ще се съвзема. – Тя бутна обратно стола под изрисуваната маса. – Много бързо си дошъл тук. Говори ли изобщо с него?
– Казах му за Райли, посочих му къде е спалнята и след това се извиних учтиво, като му обясних, че трябва да отида да потърся годеницата си.
Блу тутакси настръхна.
– Няма да спиш тук.
– Нито пък ти. Проклет да съм, ако му доставя удоволствието да ме изгони от собствения ми дом!
– Да, ама си тук.
– Дойдох да те взема. В случай че си забравила, онези спални нямат врати и за нищо на света няма да му позволя да види, че моята възлюбена не спи с мен.
– В случай че ти си забравил, аз не съм твоята възлюбена.
– Засега си.
– Започвам да се притеснявам за теб. Изглежда, си забравил и обета ми за целомъдрие.
– Майната му на обета ти за целомъдрие. Ти за мен ли работиш, или не?
– Аз съм твоя готвачка. И не се преструвай, че не ядеш. Видях как си опустошил миналата нощ остатъците от вечерята.
– Добре, признавам, но аз нямам нужда от готвачка. Нуждая се от някого, който тази вечер да спи в леглото ми. – Изгледа я над ръба на бутилката. – Ще ти платя.
Блу примигна слисано.
– Ще ми платиш, за да спя с теб?
– Досега никой не ме е обвинявал в скъперничество. Тя притисна ръка към гърдите си.
– Я почакай. Това е толкова паметен миг, че искам изцяло да му се насладя.
– Какъв ти е проблемът? – попита Дийн с най-невинен вид.
– Мъжът, когото доскоро уважавах, ми предлага пари, за да спя с него. Можем да започнем с това.
– Да спиш, Бобри. Забрави за мръсното си подсъзнание.
– Добре. Както двамата спахме миналия път?
– Не разбирам за какво говориш.
– Здравата ме беше награбил – заяви тя.
– Ще ти се.
– Напъха ръка в джинсите ми.
– Развихрено въображение на загоряла за секс девственица. Но тя нямаше да му позволи да я манипулира.
– Ще спиш сам!
Нахалникът остави бутилката на пода, изви бедро и извади портфейла си. Без да каже дума, измъкна две банкноти и ги завъртя небрежно между пръстите си. Две петдесетачки.
12.
Един куп възмутени отговори прелетяха в главата на Блу, преди да стигне до очевидното заключение. Тя можеше ЧУ да бъде купена. Да, поставяше се в опасна ситуация, но не беше ли това част от играта, която водеха? Целта оправдаваше риска – най-после щеше да има някакви пари в портмонето. Освен това имаше възможност да докаже на този всепризнат красавец колко е безразлична към легендарния му чар. Грабна банкнотите.
– Добре, коварно копеле, печелиш. – Пъхна парите в задния си джоб. – Трябва да знаеш, че ги вземам само защото съм алчна и отчаяна. И защото спалнята няма врата, така че не можеш да си твърде палав.
– Съвсем справедливо.
– Не се шегувам, Дийн. Ако се опиташ само да ме докоснеш…
– Аз ли? Ами ти? – Погледът му се плъзна по нея като хлад» на глазура върху топъл кекс с подправки. – Какво ще кажеш да увеличим залога? Двойно или нищо.
– Какви ги плещиш?
– Ако ти ме докоснеш първа, ще задържа стотачката. Ако аз те докосна, ти получаваш още сто. Ако никой никого не докосне, остава сегашната сделка.
Блу обмисли предложението, но не съзря подводни камъни, освен опасността развратните й инстинкти да надигнат глава, но тя беше сигурна, че ще съумее да се обуздае.
– Съгласна.
Блу нямаше намерение да прекарва с него в онази спалня повече време, отколкото е необходимо, затова нямаше от какво да се притеснява. Сви бутилката му с бира и седна в другия край на леглото.
– Обаче първо… У теб явно се е натрупала голяма горчилка към родителите ти. Започвам да си мисля, че детството ти е било не по-малко шантаво от моето. Той побутна глезена й с върха на крака си.
– Разликата е, че аз го превъзмогнах и станах стабилен човек, а ти още си откачалка. Тя бързо отдръпна крака си.
– Обаче от всички жени на този свят, ти избра да се ожениш точно за мен[13].
– Което си е вярно, вярно е. – Той повдигна бедро и пъхна обратно портфейла в джоба си. – Докато не съм забравил… Очевидно сега си решила да отскочим да се оженим в Париж вместо на Хаваите.
– И откъде ти хрумна това?
– Хей, не аз съм този, който не може да реши.
– Горкият Дийн. Сигурно е доста изтощително да отбиваш атаките на всички жени, които ти налитат в нощните барове, а? – Прасецът му се плъзна по крака й. – Питам просто от любопитство: защо ги разкарваш?
– Не ми е интересно.
Което означаваше, че или са омъжени, или стари.
– Я ми кажи, какво е да израснеш в среда като твоята?
Явно въпросът й успя да развали настроението му и той се намръщи. – Беше супер. Имах цяла върволица от бавачки, които да се грижат за мен, докато не ме изпратиха в хубав и скъп пансион. Сигурно ще те разочаровам, но там не са ме били и не са ме изплавали с глад, освен това се научих да играя футбол.
– Виждаше ли се с него?
Той измъкна бутилката от ръцете й, като за целта се наложи да отмести крака си.
– Наистина не искам да говоря за това. Малко манипулация нямаше да навреди.
– Щом темата е толкова болезнена…
– Почти не съм го виждал. Дори до тринайсетгодишна възраст не знаех, че ми е баща. Преди това си мислех, че Боса е виновник за появата ми на белия свят.
– Мислил си, че Брус Спрингстийн ти е баща?
– Една от пиянските фантазии на Ейприл. Жалко, че не е истина. – Той пресуши бутилката и тя издрънча леко, когато я остави на пода.
– Не мога да си я представя пияна. Сега е толкова сдържана и се владее отлично. Джак от самото начало ли е знаел за теб?
– О, да.
– Това си е доста гадно. Ако Ейприл е била алкохоличка и наркоманка, той не е ли бил поне малко разтревожен за бременността й?
– Докато е била бременна, е зарязала алкохола и дрогата. Навярно се е надявала той да се ожени за нея. Никакъв шанс. – Дийн стана и нахлузи обувките си. – Хайде, стига си печелила време. Да вървим.
Младата жена неохотно се изправи.
– Наистина бях сериозна, Дийн. Никакво пускане на ръце.
– Обиждаш ме.
– Ни най-малко. Просто искаш да ме измъчваш.
– Като заговорихме за мъчение… – Нахалникът притисна длан върху най-чувствителното местенце на гърба й, малко над дупето.
Тя отстъпи и се загледа към прозореца на предната спалня.
– Тъмно е.
– Лудия Джак в леглото преди полунощ? Сигурно му е за пръв път. Джапанките й поскърцваха във влажната трева.
– Ти не приличаш на него.
– Благодаря за комплимента, но има кръвен тест за бащинство.
– Нямах предвид…
– Не може ли да говорим за нещо друго? – Дийн задържа отворена страничната врата, за да мине Блу. – Например защо толкова те е страх от секса?
– Само с теб. Имам алергия към крема, с който се плескаш. Дрезгавият му смях наруши тишината на топлата южняшка нощ.
***
Когато Дийн излезе от банята, Блу вече си бе легнала.
Побърза да вдигне очи от внушителната издутина на тъмнозелените трикотажни боксерки „Енд Зоун", но погледът й тъкмо стигна до плоския стегнат корем и ивицата златисти косми, сочеща пътя към Армагедон, когато той забеляза стената от възглавници, която бе издигнала по средата на леглото.
– Не смяташ ли, че е малко детинско?
Блу прекъсна с мъка съзерцанието на Градината на земните наслади.
– Стой в своята половина на леглото и утре ще ти се извиня.
– Ако си въобразяваш, че ще му позволя да види колко си незряла, дълбоко се заблуждаваш – изсъска той шепнешком, за да не събуди неканения си гостенин.
– Ще се събудя по-рано и ще ги махна – обеща младата жена, докато си мислеше с копнеж за стоте долара.
– Като вчера сутринта?
Нима едва вчера сутринта той бе пъхнал ръка в джинсите й? Дийн угаси настолната лампа с бял олющен порцеланов абажур, която Ейприл бе донесла от малката къща. Сребристите лунни лъчи проникваха в стаята, рисувайки по тялото му светлини и сенки. Докато приближаваше към леглото, Блу си напомни, че той е играч и това за него беше поредната игра. Отказвайки му, тя все едно бе размахала зеления флаг, давайки началото на мача.
13
Алюзия с прочутата фраза от филма „Казабланка". – Бел. прев.