Чаровник по рождение

– Искаш ли да те закарам? Джак отстъпи от колата.

– Не искам тя да ме види. Ще повървя пеша.

– Както искаш. – Прозорецът се вдигна и колата бавно потегли. Без свистене на спирачки, скърцане на гуми и облак от чакъл. Нищо, което да покаже дълбочината на гнева му. Когато спря пред къщата, веднага влезе вътре. Днес електротехникът беше монтирал повечето лампи и най-после имаха прилично осветление. Над главата му се чуха стъпки.

– Блу?

– Горе съм.

Само като чу гласа й, му стана по-леко. Тя щеше да го разсее от тревогите му за Райли, да намали напрежението му заради присъствието на Джак. Ще го накара да се усмихне, ще го вбеси, ще го възбуди. Трябваше да я задържи тук.

Откри я във втората по големина спалня. Стените бяха прясно боядисани със светла жълто-кафява боя, а мебелировката се състоеше от ново легло и скрин. Нямаше нищо друго – нито килими или завеси, макар че Блу бе изнамерила отнякъде една опръскана с боя офис лампа и я бе поставила върху скрина. Приглаждаше одеялото върху чаршафите, които току-що бе постлала на леглото. Когато се наведе напред, широката й тениска провисна, а няколко непокорни кичура се измъкнаха от опашката и се спуснаха по шията й като струйки разлято мастило.

Младата жена вдигна глава. Веждите й бяха тревожно смръщени.

– Райли избяга.

– Чух. Срещнах Джак на пътя.

– И как мина срещата?

– Прекрасно. Не е нещо кой знае какво. Той не означава нищо за мен.

– Хубаво. – Тя не му повярва, но не го и опроверга.

– Не мислиш ли, че някой трябва да я потърси? – попита той.

– Търсихме я навсякъде. Ще се върне, когато се успокои.

– Сигурна ли си?

– Умерено оптимистична. План Б включва обаждане на шерифа, а това още повече ще я изплаши.

Дийн се насили да изрече на глас това, за което дори се страхуваше да помисли.

– Ами ако излезе на магистралата и се качи на автостоп?

– Райли не е глупава. Благодарение на многото филми, които не е трябвало да гледа, изпитва ужас към непознати. Освен това двете с Ейприл смятаме, че още не се е отказала от идеята да се сближи с теб.

Той отиде до прозореца в опит да прикрие угризенията на съвестта си. Навън беше

прекалено тъмно, за да броди само едно единайсетгодишно момиче.

– Искаш ли още веднъж да огледаш двора? В кухнята има фенерче. Може да излезе, ако те види. – Блу огледа недоволно стаята. – Поне да имаше килим. Той не е свикнал на такава спартанска обстановка.

– Той? – Дийн извърна рязко глава. – Забрави! Джак няма да спи тук! – изфуча той и изхвърча в коридора.

Блу го последва.

– И какво предлагаш? Вече е късно, а телохранителите му си тръгнаха. В Гарисън няма хотели, а той няма да си замине, докато не открие момичето.

– Не бъди толкова сигурна. – Дийн искаше всичко да свърши час по-скоро. Сега горчиво съжаляваше, че не си бе тръгнал още тази сутрин.

Мобилният на Блу иззвъня. Тя го измъкна припряно от джоба на джинсите. Дийн зачака.

– Намери ли я? – попита младата жена. – Къде е тя? Дийн пое дълбоко дъх и се облегна на рамката на вратата.

– Но ние търсихме там. – Блу се върна в стаята и приседна ма леглото. – Да. Добре. Да, ще го направя. – Затвори телефона и го погледна. – Орлето е кацнало. Ейприл я открила заспала в дрешника си. Ние погледнахме там, така че сигурно ни е изчакала да излезем, за да влезе вътре.

Входната врата на долния етаж се отвори. В преддверието прозвучаха отмерени тежки стъпки. Блу се сепна. Скочи на крака и заговори припряно:

– Ейприл помоли да кажем на бащата на Райли, че тази вечер момичето ще остане в малката къща при нея, а той може да преспи тук. Добави също, че е по-добре да почака до сутринта и тогава да говори с дъщеря си.

– Ти му кажи.

– Не мисля… Работата е там… Отдолу отново се чуха стъпки.

– Има ли някой тук? – извика Джак.

– Не мога – изсъска младата жена.

– И защо не?

– Ами просто… не мога.

– Ейприл? – разнесе се гласът на Джак откъм стълбите.

– Мамка му!

Ръцете на Блу се стрелнаха към страните й и тя изскочи от стаята. Но вместо да слезе долу, хукна към господарската спалня. Само след секунди – твърде кратко време, за да се съблече – се чу шуртенето на душ. Чак тогава Дийн осъзна, че безстрашната Бобри се бе скрила. И то не заради него.

Блу остана в банята, колкото можа по-дълго – изми си зъбите и лицето, после се прокрадна в спалнята, за да грабне клина и тениската „Боди Бай Биър". Накрая успя да се измъкне навън, без да я забележат. До утре сутринта, ако Джак все още беше тук, целият този идиотизъм ще свърши и тя ще се държи като зряла жена. Поне появата на Джак Пейтриът за кратко я отвлече от собствените й проблеми. Влезе във фургона и се закова на място. Истинският й проблем й бе дошъл на гости.

Намусеният цигански принц се бе изтегнал върху леглото в дъното на фургона. Газената лампа върху масата хвърляше отгоре му златисти отблясъци. Беше опрял рамене върху стената на фургона, единият му крак бе свит в коляното, а другият се полюшваше нехайно от ръба на леглото. Когато поднесе към устните си бутилката с бира, тениската му се вдигна, разкривайки стегнатите мускули над колана на джинсите с ниска талия.

– Да не повярва човек – точно ти! – изпухтя той подигравателно.

Нямаше смисъл да се преструва, че не го разбира. Как бе възможно някои, който я познава само от няколко дни, да я чете като отворена книга? Блу вирна надменно брадичка.