Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Тази игра бе още по-вълнуваща по телевизията. Реверите на сакото ѝ се отваряха и затваряха върху гърдите, сякаш според желанието на водещия предаването, който все повече и повече се смущаваше. Но когато той се обръщаше, за да зададе въпрос на друг гост в студиото, зрителят имаше почти божествената възможност да гледа разтворените ревери и под тях – пищната гръд, върху която операторът срамежливо, но и с недвусмислено внушение спираше камерата си, без Никол да се разтревожи и без да побърза да закрие съблазънта. Така през февруари 1981 година Никол Витрал, може би, без да го осъзнава, бе развълнувала цяла Франция с нестандартното си очарование.
Същата вечер тя развълнува и мен. Аз не я познавах, срещнах се с нея няколко месеца по-късно. Продължи да всява смут в душата ми през всичките тези осемнадесет години, а днес аз съм вече почти на шестдесет и пет... Ще ги навърша след няколко месеца.
Вече сте схванали, че изведнъж каузата на семейство Витрал и на малката Емили беше станала привлекателна за защитаване. Най-добрите адвокати на Франция или поне адвокатите, които не обслужвали Дьо Карвил, предлагали услугите си на това семейство от Диеп. От само себе си се разбира, че ги предлагали безплатно.
Публичността около случая била в апогея си и семейство Витрал имали зад гърба си обществената подкрепа... Манна небесна! Професионалистите от двете страни на барикадата вече били еднакво компетентни. Първата работа на адвокатите на Витрал, нови лица – знаещи, влиятелни и с медийна харизма, била да започнат истинска партизанска война от февруари до март 1981 година срещу съдия Льо Дриан, защото го подозирали в пристрастност и били убедени, че ще отсъди в полза на семейство Дьо Карвил и защото Льо Дриан и Дьо Карвил принадлежали към една и съща среда: членували в „Лайън’с клъб“ и в „Ротари клъб“, били близки с франкмасоните, често вечеряли у различни посланици. Там можело да се прокарат всякакви идеи, а далеч не били само благородни. И Министерството на правосъдието взело, че отстъпило! Съдия Льо Дриан подал оставка на 1 април същата година. Истинска комедия! Назначили нов съдия, чиято компетентност признавали всички – съдия Вебер от съда в Страсбург, дребничък напет човечец с очила, кръстоска между Елиът Нес30 и Уди Алън, чиято почтеност впоследствие никой не поставил под съмнение, дори семейство Дьо Карвил.
Изслушването на първите свидетели започнало на 4 април същата година. Каквото и да произлезело от това, след месец всичко щяло да е ясно, а решението щял да вземе съдията. Двете страни се съгласили с това предварително условие, за да се избегне междувременното произнасяне на становища или препоръчването на каквато и да било форма на „двойна идентичност“, като разделено настойничество над детето или споразумения като „през седмицата у едното семейство, а през почивните дни и ваканциите – при другото“... С други думи – излюпване на чудовище с две имена за цял живот на име Лили... Не, съдия Вебер трябвало да вземе категорично решение – на живот и смърт. Да реши коя била загинала и коя – оцеляла. Лиз-Роз дьо Карвил или Емили Витрал?
Оттогава непрестанно си задавам все един и същи въпрос: дали някой ден друг съдия ще има същата власт – да убие едно дете, за да живее друго? Да бъде едновременно и спасител, и палач. В резултат на неговото решение едното семейство щяло да спечели, а другото – да загуби всичко. Но все пак така било по-добре, поне с това всички били съгласни. Да, налагало се съдията да реже докрай. Разбира се. Но въз основа на какво?
Четох и препрочитах десетки пъти документацията, събрана по време на разследването, а тя съдържаше стотици страници. Слушах и прослушвах отново и отново десетки записи от изслушването на свидетели по време на делото. Имах достъп до тях благодарение на семейство Дьо Карвил. Вятър и мъгла! Наситих се на експертизи и контраекспертизи: каквото се твърдеше от едните, бе оспорвано от другите... Изслушванията на свидетели се превръщаха в открити караници между експерти, наети и от двете страни, и всички до един бяха пристрастни. А експертите, които не бяха пристрастни, нямаха какво да кажат! И след всеки ден, когато имаше изслушвания, се тръгваше пак от една и съща отправна точка: бебето е със сини очи... като всички в семейство Витрал...
Семейство Витрал водели по точки. В един момент адвокатите на Дьо Карвил довели в съда някаква далечна братовчедка със светли очи... Да му се не види! Съдия Вебер вероятно държал монета в джоба си и тайничко я опипвал, докато траели заседанията, измервайки от коя страна „тежи“ повече. Адвокатите на Дьо Карвил вложили цялата си енергия да тушират впечатлението от медийните изяви на клиента си, за да възстановят пострадалия му имидж и да променят мнението на обществеността за него.