Без теб

По-късно, когато вече работех по случая, научих, че медийната машина работи на принципа на снежната топка – търкулваш малката по наклон и тя се уголемява и вече никой не може да овладее положението. Ако днес си спомняте за случая „Водно конче“, несъмнено ще си припомните и няколкото седмици, които предхождаха решението на съда. От средата на февруари до март, като естествено се изключи президентската кампания, не се говореше за нищо друго. Франция бе разделена на две. Грубо казано, ако представя нещата в карикатурен план, враждуващите лагери бяха два – лагерът на богатите срещу лагера на бедните. А двата лагера съвсем не бяха равностойни, бога ми... Ако мислено разделим Франция на две, като се вземе за разделна линия средната класа, то има много повече хора, които са „под чертата“, отколкото над нея. Така че по-голямата част от французите взеха страната на семейство Витрал. Това умножи предаванията по телевизията и радиото, материалите във вестниците. Сигурно си мислите – история без край!

Въпреки желанието си, Карвил влезе в ролята на „лошия“. Тъкмо тогава по телевизията бе започнал сериалът „Далас“ и вече завладяваше зрителите. Леонс дьо Карвил физически изобщо не приличаше на Джей Ар Юинг, но това не попречи на французите да го сравняват с него. Случаят бе прекалено добър, за да го изпуснат. И също като в „Далас“, Джей Ар дьо Карвил си го отнесе. Трилър със съспенс.

Може би навремето сте си избрали на кой лагер симпатизирате? Аз не.

По онова време изобщо не ми пукаше за аферата „Водно конче“. Всички подробности научих по-късно, по време на моето собствено дълго и старателно разследване. Така че през февруари 1981 година се занимавах с историите около казината, като от баския бряг отидох на Лазурния бряг и на Ривиерата откъм Италия. Скривалища, потайни дела... Малко приспивна работа, която носеше все по-малко и по-малко пари. Спомням си обаче, че бях мярнал едно телевизионно предаване, нещо като ексклузивно „телериалити“. Бе доста късно една вечер по времето, когато се мотаех по онези места и се бях настанил в един удобен за разследването ми хотел. Бяха поканили в студиото Никол Витрал. Постепенно тя бе иззела цялата дейност по поддържане на връзки с медиите. Откакто Пиер Витрал задвижи машината, тя работеше на пълен ход и отдавна бе надминала очакванията му. Той обаче избягваше камерите. Ако можеше, вероятно щеше да спре лавината и да остави всичко на правосъдието с риск да загуби.