Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Близо до хоризонта кулите на булевард „Плоенчит“ се издигаха високо, осветени отзад. Трите призрачни пръста стърчаха към небето във влажната жълтеникава омара. На дневна светлина не се различаваха особено от кулите коптори, спомен от ерата на Разширението, не се долавяше и намек за пулсиращите съблазни, които ги обитаваха.
Момиче на пружина.
Пръстите му върху кожата ѝ. Тържествените ѝ тъмни очи, когато му каза да я пипне. Пое си треперливо дъх и прогони спомените. Тя беше пълната противоположност на агресивните зарази, с които той се бореше ежедневно. Парниково цвете, изхвърлено в свят, твърде негостоприемен за деликатното ѝ устройство. Чудо щеше да е, ако оцелееше дълго. Не и в този климат. Не и при тези хора. Изглежда, именно тази уязвимост го беше трогнала, престорената ѝ сила в контраст с тоталната ѝ безпомощност. Опитът да запази някакво подобие на достойнство дори когато вдигаше полата си по заповед на Роли.
„Затова ли ѝ каза за селата? От съжаление? А не защото кожата ѝ е гладка като манго? Не защото дъхът ти спря, когато я докосна?“
Тръсна глава и насочи вниманието си към книгите, към истинския проблем, който трябваше да разреши и заради който беше прекосил света с кораб и дирижабъл — Ги Бу Сен. Момичето на пружина беше казало Ги Бу Сен.
Разлисти книгите, разрови листата и извади една снимка. Дебел мъж, седнал с други учени от „Мидуест“ на организирана от „АгриГен“ конференция върху мутациите на мехурчестата ръжда. Мъжът не гледаше в камерата, изглеждаше отегчен, двойната му брадичка се гънеше на няколко пласта.
„Още ли си дебел? — зачуди се Андерсън. — Тайландците хранят ли те толкова добре като нас?“
Имаше само три възможности — Бауман, Гибънс и Чаудхури. Бауман, който беше изчезнал точно преди „Соя ПРО“ да изгуби монопола си. Чаудхури, който слязъл от един дирижабъл и изчезнал в Индийските провинции, отвлечен от „ПурКал“, избягал или мъртъв. И Гибънс. Ги Бу Сен. Най-умният от всички и най-малко възможният вариант. Беше мъртъв, да. Овъгленото му тяло било извадено от отломките на опожарения му дом… после децата му кремирали останките, преди компанията да е направила аутопсия. Но мъртъв, така или иначе. При разпитите с опиати и детектори на лъжата децата му упорито твърдели, че баща им не искал да бъде аутопсиран и многократно изразявал това си желание приживе. Че му била противна мисълта как някой реже трупа му и го напомпва с консервиращи течности. Но ДНК-то съвпаднало. Трупът бил неговият. Нямало никакво съмнение.
А бе трябвало да се усъмнят — все пак бяха разполагали само с няколко парченца генетичен материал от предполагаемия труп на най-добрия генехакер на света.
Андерсън се наведе отново над записите за последните дни на калорийника, сглобени от подслушвателните устройства в лабораториите. Нищо. Никаква податка към плановете му. А после умрял. И работодателите му нямали друг вариант, освен да повярват, че е истина.
Ако предположението му беше вярно, появата на нгото изглеждаше логична и обяснима. И на беладоната. Гибънс открай време обичаше да се фука с уменията си. Беше егоист. Всичките му колеги го твърдяха. За него би било неизразима наслада да си поиграе с пълния набор на голяма семенна банка. Да възроди цял един вид, а накрая да го подслади с щипка местен колорит. Нго. Или поне Андерсън подозираше, че плодът е местен. Но кой знае? Можеше и да е съвсем нов екземпляр. Нещо родило се в главата на Гибънс, така както Ева била направена от реброто на Адам.
Никъде в книгите и бележките не се споменаваше за нгото. Новопоявила се тайландска дума. Или пък не беше нова, а стара и забравена, с която са обозначавали в миналото зелено-червения плод. Можеше само да гадае. Надявал се бе Роли да помни нещо по въпроса, но Роли беше стар и оглупял от опиума — и да беше знаел някаква английска дума за предшественика на нгото, явно я беше забравил. Така или иначе, готов превод на думата не съществуваше. Щеше да мине поне месец, преди в Де Мойн да проучат пробите. А дори тогава нямаше гаранция, че ще открият някакво съвпадение в каталозите си. При достатъчно значима промяна можеше да не открият ДНК съвпадение.
Едно беше сигурно — нгото беше ново. В миналогодишните си инвентарни доклади за екосистемите никой от експертите не беше включил плод с подобно описание. А тази година нгото вече беше факт. Сякаш почвата на кралството просто бе решила да прероди миналото и да го достави на банкокските пазарища.