Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че винаги се прераждаме тук, на това място? Че непременно се връщаме, за да се изправим лице в лице с все същия проблем?
— Не знам — каза Джайде. — Такъв въпрос би ми задала Каня.
— Много е мрачна тази твоя Каня. Трябва и на нея да купя амулет. Пък дано поне веднъж се усмихне.
— Малко е странна, знам.
— Мислех, че Ратана се кани да ѝ предложи.
Джайде замълча, замислен за Каня и хубавата Ратана с дихателната маска и подземния си живот в лабораториите за биологични зарази към министерството.
— Не се меся в личния ѝ живот.
— Щеше да се усмихва повече, ако си имаше мъж.
— Ако достойна жена като Ратана не може да я направи щастлива, значи никой мъж няма шанс да го огрее. — Джайде се усмихна широко. — А и ако си имаше мъж, горкият постоянно щеше да я ревнува от момчетата, които командва в моя отряд. Всичките са красавци… — Наведе се и понечи да целуне Чая, но тя се дръпна.
— Уф! Миришеш и на уиски.
— Уиски и пушек. Мириша като истински мъж.
— Хайде, лягай си. Ще събудиш Ниуат и Сурат. И майка.
Джайде я придърпа и прошепна в ухото ѝ:
— Тя не би имала нищо против още едно внуче.
Чая го бутна през смях.
— Ще има, ако я събудиш.
Ръцете му се плъзнаха по бедрата ѝ.
— Ще кротувам, честно.
Тя плесна ръцете му, но без да се престарава. Джайде улови ръката ѝ. Погали чуканчетата на липсващите ѝ пръсти. Внезапно и двамата станаха сериозни. Чая си пое накъсано дъх.
— Загубихме твърде много. Не мога да загубя и теб.
— Няма да ме загубиш. Аз съм тигър. И не съм глупав.
Чая го прегърна.
— Дано е така. Дано. — Топлото ѝ тяло се притисна в неговото. Джайде усети дишането ѝ — равномерно, тревожно. Чая вдигна глава и го погледна сериозно с тъмните си настоятелни очи.
— Нищо лошо няма да ми се случи — увери я отново той.
Чая кимна, но сякаш не го слушаше. Вместо това го оглеждаше съсредоточено, плъзгаше поглед по бръчките на челото му, по другите, които се бяха вдълбали край устата от постоянните усмивки, по белезите и следите от гнойни пъпки. Мигът се проточи във вечност, тъмните ѝ очи го държаха в плен, тържествени, запаметяващи всяка подробност. Накрая тя кимна, сякаш се вслушваше в някакъв вътрешен глас, и лицето ѝ се разведри. Усмихна се, дръпна главата му надолу и прошепна в ухото му:
— Тигър си — каза тихо, като гадателка, която произнася присъдата си, после тялото ѝ омекна, разтопи се в неговото. Вълна от облекчение заля Джайде, той я притисна силно и прошепна:
— Искам те.
— Ела. — Чая се измъкна от прегръдката му и го хвана за ръка. Поведе го към леглото им. Дръпна мрежата против комари и се мушна под прозирния ѝ балдахин.
Последва шум от събличане на дрехи. Силуетът ѝ го подканяше съблазнително иззад тънката мрежа.
— Още миришеш на пушек — каза тя.
Джайде дръпна мрежата.
— И на уиски. Не забравяй уискито.
5.
Слънцето надничаше над ръба на земята и обливаше със заревото си Банкок. Забърсваше разтопено очуканите скелети на старите Разширителни кули и позлатените куполи на градските храмове и ги обливаше със светлина и жар. Подпалваше високите островърхи покриви на Великия дворец, където Невръстната кралица живееше в уединение с прислугата си, отразяваше се пламенно във филигранната украса на Храма на градската колона, където монаси пееха молитви денонощно, молитви за подпорните стени и дигите на града. Топлият като кръв океан намигаше със сините огледала на вълните си под ласката на слънцето, което се издигаше в пламъци по пътя си.
Слънцето огря балкона на Андерсън Лейк и се втурна в апартамента му на шестия етаж. Жасминовите лиани покрай парапета шумоляха с повеите на горещия вятър. Андерсън вдигна поглед, примижал срещу ослепителното сияние. Капчици пот лъщяха като скъпоценни камъчета върху бялата му кожа. Градът долу приличаше на разтопено море, поръсено с лъскаво злато там, където кулите и прозорците улавяха лъчите на немилостивото слънце.
Андерсън седеше на пода, гол в жегата, заобиколен от отворени книги — каталози на флората и фауната, пътеписи, цяла една история на Югоизточния азиатски полуостров, пръсната върху дъските на тиковото дюшеме. Стари книги с плесенясали и напукани страници. Отделни листове. Изпокъсани дневници. Изровени от забвение спомени за време, когато десетки хиляди растения са изхвърляли полен, спори и семена във въздуха. Работил беше цяла нощ, а не помнеше и половината от имената на видовете, които беше проучил. Не ги помнеше, защото мислите му постоянно се връщаха към спомена за разголена плът — за полата фа син, която се плъзга нагоре по бедрата на момичето, за пауни върху лъскав цикламен плат, за гладки бедра, разтворени обещаващо.