Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Разлисти поредната книга. Откакто беше пристигнал в Банкок, събираше библиотека, исторически прозорец към Града на божествените създания, книги, изровени от времената преди калорийните войни и зарази, преди Свиването. Преровил беше навсякъде — от антикварните магазинчета до боклучарниците на Разширителните кули. Повечето книги и документи от онова време или бяха изгорели, или бяха изгнили заради високата тропическа влажност, но въпреки това се беше натъкнал на някои съкровища, открил беше семейства, които ценяха книгите си не само като удобни разпалки. Натрупаното знание сега обточваше стените на апартамента му, стотици книги, повечето плесенясали по краищата, но до една пълни с информация. Това го депресираше. Напомняше му за Йейтс, за отчаяния стремеж да изровиш трупа на миналото и да го върнеш към живот.
— Помисли си само! — грачеше Йейтс. — Ново Разширение! Дирижабли, пружинници от ново поколение, попътни ветрове…
Йейтс също беше събирал книги. Прашни томове, които беше крал от библиотеки и бизнес колежи из цяла Северна Америка, загърбеното знание на миналото — един съвременен мародер, който ограбваше внимателно Александрийската библиотека и чиито попълзновения бяха останали незабелязани, защото всички знаеха, че глобалната търговия е мъртва и погребана.
Когато пристигна в Банкок, Андерсън завари офиса на „Жива вода“ затрупан с книги. Трупаха се на купове край бюрото на Йейтс — „Приложение на глобалния мениджмънт“, „Бизнес между културите“, „Азиатското мислене“, „Малките тигри на Азия“, „Логистика и снабдителни вериги“, „Новата глобална икономика“, „Проблеми на валутния обмен при снабдителните вериги“, „Бизнесът в Тайланд“, „Международна конкуренция и законови разпоредби“. Всичко, свързано с историята на старото Разширение.
Накрая, в последните си мигове на отчаяние, Йейтс ги посочи и възкликна:
— Можем да възродим това! Всичко това!
А после се разплака и на Андерсън му дожаля за него. Йейтс беше инвестирал живота си в нещо, което никога нямаше да види бял свят.
Разлисти следващата книга и се загледа в стари снимки. Люти чушлета. Купове люти чушлета, заснети от някой отдавна мъртъв фотограф. Люти чушлета. Патладжани. Домати. И онези прекрасни беладони. Ако не бяха беладоните, централата нямаше да изпрати Андерсън в кралството, а мечтата на Йейтс можеше и да се сбъдне.
Посегна към пакета с ръчно свити цигари, запали една и се облегна назад, загледан в дима на древните. Не беше за вярване, че тайландците, в разгара на повсеместния глад, бяха намерили време и енергия да възродят никотиновото пристрастяване. „Дали човешката природа изобщо подлежи на промяна?“, зачуди се.
Слънцето се пулеше насреща му и го къпеше в светлината си. Въздухът се мержелееше гъст от високата влажност и изпаренията на запален тор, размазваше очертанията на промишления район в далечината, толкова различен с правилните си форми от скупчените покриви на стария град. Отвъд фабриките се виждаше гигантската морска дига със сложната си система от шлюзове, които позволяваха пропускането на товари към открито море. Промяната идваше. Завръщането на истинската глобална търговия. Снабдителни линии, които обикалят света. Всичко това се връщаше, макар и бавно. Макар и бавно, хората възстановяваха загубените си познания. Йейтс беше обичал пружинниците, но още повече беше обичал идеята за възкресената история.
— Тук ти не си човек на „АгриГен“, между другото. Тук ти си поредният фарангски предприемач, който се опитва да направи пачка наравно с нефритотърсачите и простите моряци. Тук не ти е Индия, където да се разхождаш наперено с избродиран житен клас на джоба на сакото и да реквизираш де щото ти падне. Тайландците не лягат по гръб. Ако те разберат какъв си, ще те нарежат на парчета и ще те пратят разфасован там, откъдето си дошъл.
— Тръгваш си със следващия дирижабъл — каза Андерсън. — Радвай се, че от централата се съгласиха изобщо да те приемат.
Ала точно тогава Йейтс извади пружинниковата пушка.
Андерсън дръпна отново от цигарата, раздразнен. Жегата изведнъж му натежа. Манивелният вентилатор на тавана беше спрял да се върти. Манивелчикът, който идваше всеки ден в четири следобед, явно не беше заредил достатъчно джаули. Андерсън се намръщи и стана да спусне щорите. Сградата беше от новите, построена бе на термален принцип, който позволяваше на по-хладния приземен въздух да циркулира свободно към горните етажи, но нищо не можеше да облекчи задуха от преките лъчи на екваториалното слънце.
Върна се към книгите. Разлисти поредните страници. Разгърна пожълтели томове с напукани гръбчета. Хартията се ронеше по краищата, стара и поразена от влагата. Отвори нова книга. Стисна цигарата между устните си. Примижа от лютивия дим и застина.