Дребната старица, която наруши всички правила

– Разгледах какви картини имат – продължи Марта. – Има някои малки работи на Аугуст Стриндберг и Андерс Цорн, но те са щателно свързани с алармената система и здраво закрепени за стената. Някои от другите по-малки картини са защитени само с охранителна камера или детектор за движение, а за една-две предполагам, че изобщо нямат аларма.

– Наистина ли? Това е чудесно! – възкликна очарована Кристина.

Вече беше започнала да планира какво ще си купи със спечелените пари. Имаше склонност да разпилява червилата и пиличките си за нокти навсякъде, затова имаше нужда от хубав несесер – например марка „Титан“ – в някой приятен цвят.

Вечерята им се превърна в импровизиран концерт до рояла. По-късно извадиха и картите за игра. Греблото си отвори бира и предложи да направят партия бридж за пари. Ана-Грета изтъкна, че той няма никакви пари, а дори някой ден – евентуално – всички да станеха богати, единствено настоящият момент имаше значение. С това неговото предложение беше отхвърлено. Греблото малко се разсърди и прошепна нещо на ухото на Кристина. И двамата бяха летували във Финландия като млади и знаеха малко финландски. Докато играеха бридж, Греблото изпя една народна песен на финландски, към която добави още един куплет, съчинен на момента, за да подскаже на Кристина какви карти държи в ръката си.

– Аз съм учил пет езика, а ти държиш да пееш на финландски. Не можеш ли да пееш на турски, гръцки или някой друг от езиците, които знам? – недоволстваше Умника.

Но Кристина и Греблото обясниха, че финландските народни песни са направо несравними. Те продължиха да пеят през цялото време, докато играеха карти, като си измисляха допълнителни куплети и спечелиха повечето раздавания. Едва когато Греблото разбра каква е наградата в играта – една опаковка шамфъстък, която Ана-Грета беше намерила в минибара, – той предложи вместо това да отидат на кино. Всички се съгласиха и отидоха в киното на хотела, където с удоволствие изгледаха умело заснетия английски филм „Големият банков обир“ и видяха как всички престъпници успяха да се измъкнат. Марта и Умника си водеха подробни бележки, но Ана-Грета заспа и започна да хърка. Когато хъркането й стана толкова шумно, колкото и обичайното й цвилене, останалите набързо я събудиха и предложиха това да е всичко за тази вечер.