Върховният повелител

Акарин говореше тихо и спокойно.

— Въпреки че станах по-силен, отколкото някога съм си представял, че ще бъда, знаех, че Карико не е далеч. Той щеше да се опита да се свърже с Дакова скоро, и след това щеше да дойде, за да види каква е причината за мълчанието на брат му. Можех да мисля единствено как да напусна Сачака. Не се сетих дори да си взема храна. Не бях очаквал, че ще се наложи да си тръгна. След един ден осъзнах, че Такан ме следва. Носеше торба с припаси. Казах му да ме остави, защото Карико може да убие и него, но той настояваше да остане – отнасяше се към мен като към магьосник-ичани. Вървяхме много седмици, а понякога в планините повече се изкачвахме, отколкото вървяхме. Най-накрая се озовахме в подножието на Стоманения пояс. Осъзнах, че съм избягал от Карико и съм свободен.

За пръв път по време на разговора Акарин срещна погледа й.

— Единственото, за което мислех, беше да се върна между сигурните стени на Гилдията. Исках да забравя всичко и се заклех никога повече да не използвам черна магия. Такан не искаше да ме напуска и реших, че като прислужник при мен ще се чувства не по-зле, отколкото на свобода. – Той погледна към сградите на Гилдията, скрити зад дърветата. – Тук ме посрещнаха топло. Когато ме попитаха къде съм се изгубил, разказах за приключенията ми в чуждите страни, след това продължих с измислена история за оттегляне в планините, за да уча в уединение.

Скоро след завръщането ми почина Върховният повелител Според обичая мястото му трябваше да се заеме от най-силния магьосник. Никога не бях мислил, че може да съм сред кандидатите. В края на краищата бях само на двайсет и пет. Но случайно допуснах лорд Болкан да усети силата ми. Бях много изненадан, когато той предложи да се кандидатирам, и направо бях смаян от подкрепата, която получи тази идея. Любопитно е за колко неща хората могат да си затворят очите, когато искат да избегнат избирането на човек, когото не харесват.

Заинтригувана, Сония понечи да попита за кого става въпрос, но Акарин продължи разказа си.

— Болкан каза, че съм станал по-зрял след пътешествията си и съм добил опит в общуването с представители на други култури. – Акарин леко изсумтя. – Ако знаеше истината, нямаше да е толкова настоятелен. Отначало идеята изглеждаше абсурдна, но после започнах да виждам предимствата й. Имах нужда да си отвлека вниманието от спомените за преживяното през последните пет години. А и бях започнал да се безпокоя за ичаните. Дакова и брат му си бяха говорили много пъти колко ще е лесно да нападнат Киралия. Въпреки че Карико сега беше сам и вероятно никога нямаше да убеди другите ичани да се присъединят към него, нашествието не беше невъзможно. А ако си възвърнеше благоволението на краля и го убедеше ла нападне? Реших, че трябва да държа под око сачаканците и ще е по-лесно да го правя, ако разполагам с ресурсите на Върховен повелител. След като позволих на Гилдията да тества силите ми, не беше трудно да ги убедя да ме изберат.