Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Прислужницата й не ми е съобщавала за някаква болест – отговори Акарин.
— Сигурен съм, че тя си има основателна причина да отсъства. Просто ми се стори необичайно. Обикновено е толкова прилежна.
Халвин погледна към класната стая, от която беше излязъл. – По-добре да се връщам, преди да са се превърнали в диви зверове.
— Благодаря, че ме информирахте – каза Акарин.
Халвин кимна и се забърза към стаята. Акарин се обърна към Лорлън.
— Другата работа може да почака. Първо трябва да видя какво става с моята избраница.
Докато гледаше как Върховният повелител се отдалечава, Лорлън се опитваше да потисне лошото си предчувствие. Ако Сония беше болна, прислужницата й със сигурност щеше да каже на Акарин. Следователно девойката не беше дошла нарочно на занятия. Защо? Кръвта на Разпоредителя се смрази. Дали тя и Ротан не бяха решили да се изправят срещу Акарин? Със сигурност биха му казали предварително, ако решаха да направят нещо такова.
Дали?
Когато се върна във фоайето, той погледна нагоре по стълбите. Ако бяха планираха нещо, щяха да липсват и двамата. Трябваше просто да провери класната стая на Ротан.
Лорлън тръгна бързо към стълбите.
Обедното слънце проблясваше през дърветата, милвайки яркозелените им млади листа. Топлината му все още се излъчваше от голямата скална издатина, върху която Сония седеше, и от камъка, на който беше облегнала гърба си.
В далечината удари гонг. Сега учениците щяха да се забързат, за да се насладят на ранната есен. Време й беше да се връща, и да се престори, че отсъствието й е било заради главоболие или заради някоя друга болест.
Но тя не можеше да се насили да помръдне.
Беше се изкачила до извора рано сутринта, надявайки се, че разходката ще й прочисти мислите. Но не стана така. Всичко, което беше научила, продължаваше да я терзае, в главата й беше пълна бъркотия. Може би беше така, защото изобщо не беше спала. Беше твърде уморена, за да може да съобразява и за да е способна да се върне в клас и да се прави, че нищо не е станало.
Но бяха станали много неща. „Трябва ми време, за да обмисля всичко, което научих – помисли си тя. – Трябва да подредя нещата в главата си, преди да се срещна отново с Акарин”.
Тя затвори очи и приложи върху себе си малко целителна сила, за да прогони изтощението.
„Какво всъщност научих?”
Гилдията и цяла Киралия бяха заплашени от нападение от страна на сачаканските черни магьосници.
Защо Акарин не беше казал на никого? Щом като Гилдията беше изправена пред заплахата от нашествие, тя трябваше да е подготвена. Не би могла да се защити, ако не знае за заплахата.
Наистина, ако Акарин им кажеше, това би означавало да си признае, че е изучавал черна магия. Дали причината за мълчанието му беше толкова проста и егоистична? Може би имаше и други основания? Тя все още не знаеше как се е научил да използва черната магия. Тавака вярваше, че само ичаните владеят това изкуство. Те го бяха обучили на черна магия единствено, за да може да убие Акарин.
Освен това Акарин е бил роб.
Беше й невъзможно да си представи надменния, горд, могъщ Върховен повелител като роб.
Но той е бил такъв, това беше сигурно. Успял е да избяга по някакъв начин и се е върнал в Киралия. Станал е Върховен повелител. А сега тайно и всеотдайно удържаше ичаните надалеч, като избиваше шпионите им.
Той не беше такъв, за какъвто го беше смятала.
Възможно беше даже да е добър човек.
Тя се намръщи. „Да не се увличам. Той все пак е изучил по някакъв начин черната магия, а и аз все още съм заложничка”.
Но как би победил тези шпиони без помощта на черната магия? И ако имаше основателна причина да се пази тайна, Акарин не е имал друг избор, освен да се увери, че тя, Ротан и Лорлън ще си държат езиците зад зъбите.
— Сония.
Тя подскочи, после се обърна към гласа. Акарин беше застанал в сянката на голямо дърво, ръцете му бяха скръстени. Сония бързо скочи на крака и се поклони.
— Върховни повелителю.
Той постоя за кратко, изучавайки я, после отпусна ръце и тръгна към нея. Когато се изкачи на скалната издатина, погледът му се плъзна към камъка, на който тя се беше облегнала. Акарин се наведе и проучи повърхността му внимателно. Девойката чу стърженето на камък в камък и примигна изненадано, когато част от камъка се плъзна встрани, а отдолу се показа дупка с неправилна форма.
— О, още е тук! – каза той тихо. Остави долу парчето камък, което беше извадил, бръкна в дупката и извади отвътре малка, очукана дървена кутия. В капака й бяха пробити няколко дупки, подредени в сложна шарка. Акарин отвори капака и обърна кутията към нея, така че тя да може да види съдържанието й.