Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— О, наблюдавам Ротан много внимателно.
В далечината прозвуча гонг. Акарин се изправи на крака. Ръбът на черната му мантия докосна ръката на Сония. Тя го погледна и изпита странна смесица от страх и уважение. Той беше убивал много пъти. Беше научил черната магия и я използваше. Но го беше сторил, за да избяга от робство и за да защитава Гилдията. Единствено тя и Такан знаеха това.
Акарин скръсти ръце на гърдите си и се усмихна.
— Връщай се в час, Сония. Моята избраница не може да пропуска занятия.
Сония затвори очи, и кимна:
— Да, Върховни повелителю.
Глава 8
Замисляне на престъпление
Гласовете на учениците отекваха в коридора на Университета. Двамината, които вървяха подир Ротан, носеха кутиите с химическите принадлежности и субстанциите, използвани предишния час, и разговаряха увлечено на висок глас. Бяха забелязали, че някакво момиче ги гледа по време на конните състезания последния волник, и не можеха да решат от кого от двамата може да е заинтересована.
Ротан с усилие сдържа усмивката си. Но настроението му се помрачи, когато забеляза слабата фигура на горната стълбищна площадка. Върху лицето на Сония беше изписано раздразнение. В ръцете й имаше голяма купчина книги. Тя свърна в коридора, водещ към Библиотеката на учениците. Момчетата зад Ротан прекъснаха разговора си и въздъхнаха със съчувствие.
— Тя сама си го търсеше – каза единият. – Но й се възхищавам! Аз не бих се осмелил да отсъствам от занятия, ако той ми беше наставник!
Ротан се обърна назад.
— Кой е пропуснал занятия?
Когато осъзна, че са го подслушали, момчето се изчерви.
— Сония – каза то.
— Върховният повелител я е наказал с една седмица извънредна работа в библиотеката – добави другият ученик.
Ротан не можа да сдържи усмивката си.
— Намерил е с какво да я накаже!
— О, не Ученическата библиотека, а Магьосническата. Лорд Джалън ще се погрижи наказанието да е наистина наказание.
Значи Сония наистина беше пропуснала занятие, точно както беше казала Тания. Ротан се зачуди защо не е била в час и къде е била вместо това. Тя нямаше приятели, с които да се мотае някъде, нямаше и хоби или интереси, които да я изкушат да отсъства. „Трябва да е наясно, че ако отсъства, аз и Лорлън бързо ще станем подозрителни” – помисли си Ротан. Щом беше рискувала да ги разтревожи, сигурно не отсъстваше заради каприз, а си имаше по-основателна причина.
Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-разтревожен ставаше. Заслуша се в разговора между момчетата, надявайки се да научи нещо повече.
— Ще ти откаже. Тя отказа дори на Сено.
— Може да му е отказала, защото не го харесва.
— Може би. Така или иначе, това няма значение. Наказанието й е за седмица. Включително и волник. Тя няма да може да дойде с нас.
Ротан потисна желанието си да се обърне и да ги зяпне смаяно. Те продължаваха да говорят за Сония. Което означаваше, че те, плюс още едно момче на име Сено, искат да я поканят на състезанията. Той почувства, че настроението му леко се пооправя. Беше се надявал, че останалите ученици в края на краищата ще я приемат. А сега, изглежда, някои от тях бяха заинтересовани от нещо повече от обикновено приятелство.
Магьосникът въздъхна. Тя беше отказала на онова момче Сено и вероятно щеше да откаже и на всички останали. Имаше жестока ирония в това, че учениците бяха започнали да я приемат, а тя беше принудена да ги отблъсква от страх да не се усложни ситуацията с Акарин.
Когато каретата спря пред имението, Денил и Тайенд се спогледаха неуверено.
— Притеснен ли си? – попита Тайенд.
— Не – увери го Денил.
— Лъжец! – изсумтя Тайенд.
Вратата на каретата се отвори и кочияшът им се поклони, докато те пристъпваха навън. Както при много от елийнските имения, домът на дем Марейн нямаше преден двор. Няколко арки отвеждаха до зала, украсена със скулптури и растения.
Денил и Тайенд минаха под арките и прекосиха залата. Голяма дървена врата водеше към вътрешната част на къщата. Тайенд дръпна шнура, висящ до вратата. Някъде над тях прозвуча далечен звън.
Двамата чуха приглушени стъпки в къщата, после вратата се отвори и дем Марейн ги поздрави с поклон.
— Посланик Денил. Тайенд Тремелин. Добре дошли в дома ми.
— Поласкани сме от поканата ви, дем Марейн – отвърна Демил.
Демът ги въведе в луксозно обзаведена стая. Минаха през още две стаи и достигнаха до друга зала. Зад поредица от арки се виждаше морето и грижливо поддържана градина във вид на тераси, спускащи се към плажа. При срещуположната стена имаше шестима мъже, седнали върху възглавници. Насред залата имаше диван, на който скромно беше приседнала една жена.