Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Акарин дръпна нагоре ръкава си. Ръката му беше покрита със стотици тънки, лъскави линии. Белези. Сония почувства как по гърба й плъзва хлад. Това доказателство за неговото минало е било пред очите й толкова много пъти, скрито само от тънка дреха.
— Останалите му роби бяха взети от ичаните, които беше победил, или бяха млади мъже и жени с латентен магически потенциал, които беше намерил в сачаканските ферми и мини в района. Всеки ден той черпеше магическа сила от тях. Той беше могъщ, но също така странно изолиран. В края на краищата разбрах, че Дакота и останалите ичани, които живеят в пустошта, са изгнаници. По една или друга причина – участие в разкрити заговори, неплащане на данъци или участие в престъпления – те бяха изгубили благоразположението на сачаканския крал. Той ги беше изпратил в изгнание в пустощта и беше забранил на останалите да контактуват с тях.
На пръв поглед в тази ситуация те би трябвало да се обединят помежду си, но те таят в себе си твърде много образи и амбиции. Постоянно заговорничат помежду си, надявайки се да увеличат влиянието си и силата си или да си отмъстят за минали обиди, или просто да заграбят храна и провизии. Всеки от тях трябва да храни много роби. Пустошта не дава много храна, и тероризирането и убиването на фермери определено не спомага за увеличаването на продукцията.
Той замълча и дълбоко си пое дъх.
— Жената, която ми разказа всичко това, беше силна потенциална магьосница. Ако беше родена като киралийка, би могла да стане могъща лечителка. Вместо това беше робиня в леглото на Дакова. – Акарин се намръщи. – Веднъж Дакова беше нападнат от друг ичани, и бе на път да загуби битката. В отчаянието си изби всичките си роби, вземайки цялата им сила. Остави най-силните за накрая, и успя да победи врага си, преди да избие всички ни. Само аз и Такан оцеляхме.
Сония примигна. Такан? Прислужникът на Акарин?
— Дакова беше много уязвим няколко седмици, докато си възвърне силите, които беше изгубил – продължи Акарин. – Но той не беше твърде обезпокоен от възможността някой да се възползва от слабостта му. Всички ичани знаеха, че той има брат, Карико. Двамата бяха дали да се разбере, че ако единият от тях бъде убит, другият ще си отмъсти за смъртта му. Нито един ичани в пустошта не би могъл да победи един от двамата и да си възвърне силите достатъчно бързо, че да оцелее при сблъсъка с брат му. Скоро след сражението на Дакова пристигна Карико и му даде няколко роби, за да му помогне да възстанови силата си.
Повечето от робите, с които се срещнах, си мечтаеха Дакова или някой от враговете му да освободи силата им и да ги научи да използват черната магия, и по този начин да станат способни да се освободят. Те ми завиждаха – достатъчно беше да науча черната магия, и щях да мога да избягам. Не знаеха, че черната магия е забранена в Гилдията.
Но колкото повече наблюдавах на какво е способен Дакова, толкова по-малко ме беше грижа за законите на Гилдията. Той беше зъл не само заради използването на черна магия. Видях го да върши и с голите си ръце неща, които никога няма да забравя.
Погледът на Акарин беше трескав. Той затвори очи за малко, и когато ги отвори, те вече излъчваха твърдост и студенина.
— Бях в плен в Сачака пет години. Един ден, скоро след като получи от брат си подаръка от нови роби, Дакова чу, че един ичани, когото той презираше, се крие в мина, след като е бил изтощен в битка. Той реши, че може да намери и да убие този човек.
Когато пристигнахме в мината, тя изглеждаше изоставена. Дакова, аз и останалите роби влязохме в тунелите и започнахме да търсим врага му. След няколкостотин крачки подът под мен пропадна. Почувствах, че съм хванат с магия и се приземих плавно върху твърдата повърхност.
Акарин се усмихна мрачно.
— Този, който ме спаси, беше другият ичани. Мислех, че ще ме убие или плени. Вместо това той ме отведе в малко тайно помещение под тунелите. Там ми направи предложение: да ме научи на черна магия, в замяна на което аз да се върна при Дакова и да го убия.
Разбирах, че това е сделка, която вероятно ще доведе до смъртта ми. Или щях да се проваля и да загина, или след това щеше да ме убие Карико. Но тогава не ме беше грижа нито за живота ми, нито за забраната на Гилдията да се изучава черна магия, така че се съгласих.