Върховният повелител

— Тогава... Гилдията може да изпрати няколко магьосници в Сачака, за да потвърдят разказа ви.

— Ако там отиде голяма група и започне да задава въпроси, това може да бъде сметнато за заплаха. И да постави началото на конфликта, от който се опасяваме. Спомних си, че когато пристигнах там, нямаше непосредствена заплаха от война. Изпитах такова облекчение, когато се прибрах, че не виждам причина да разкривам, не съм нарушил клетвата си, без да е наложително.

— Но сега вече има заплаха!

Очите му трепнаха.

— Не и преди Карико да убеди останалите ичани да се присъединят към него.

— Но колкото по-скоро Гилдията узнае, толкова по-добре ще бъде подготвена!

Изражението на Акарин стана още по-твърдо.

— Аз съм единственият, способен да контролира тези шпиони. Мислиш ли, че Гилдията ще допусне да остана Върховен повелител, след като узнае, че съм изучавал черна магия? Ако им кажа сега, те вече няма да ми имат никакво доверие. Страхът им ще ги заслепи за реалната заплаха. Докато не намеря начин да се бием с тези ичани, без да използваме черна магия, Гилдията по-добре да не научава нищо.

Сония кимна, макар че не вярваше Гилдията да тръгне да го наказва, след като чуе нещата, които той току-що й беше разказал.

— А има ли такъв начин?

— Все още не съм го открил.

–И какво смятате да правите?

— Да продължавам да ловя шпионите. Съюзниците ми сред Крадците са по-ефективни от онези, които бях наел по-рано.

— Крадците – усмихна се Сония. – Така и очаквах. Откога работите с тях?

— Около две години.

— И какво им казахте?

— Само че преследват магьосници-отстъпници с отвратителния навик да убиват хора, и че всички тези отстъпници са от Сачака. Крадците ги намират и ме уведомяват, а след това се отървават от труповете.

Сония си спомни молещия се за живота си Тавака. Обещаващ да бъде добър, докато в същото време възнамеряваше да убие толкова много киралийци, че да може да се върне в Сачака и да се присъедини към ичаните. Ако не беше Акарин, Тавака можеше да върши това и в момента.

Тя се намръщи. Толкова много зависеше от Акарин. А ако умреше? Тогава кой щеше да спре шпионите? Само тя и Такан щяха да знаят какво става, но никой от тях не владееше черната магия. Нито пък можеше да направи нещо, за да спре ичаните.

Изводът от тези факти я връхлетя като леден душ и тя застина.

— Защо ми разказахте всичко това?

Той се усмихна мрачно.

— Някой трябва да знае.

— Но защо аз?

— Ти и без това вече знаеш доста.

Тя помълча малко, после попита:

— Тогава... не можем ли да кажем на Ротан? Знам, че няма да каже на никого, след като разбере какво ни заплашва.

Акарин се намръщи.

— Не. Освен ако не ни се наложи да разкрием всичко пред Гилдията.

— Но той все още мисли, че аз... Ако се опита да направи нещо? За да ме спаси?