Върховният повелител

През процепа надзърна млад мъж. Той забеляза Денил и очите му се опулиха.

Откъм стаята долетя трясък. Мъжът погледна навътре и изруга. Когато се обърна отново към Денил, изглеждаше разтревожен.

— Това е Посланик Денил – каза демът на младежа, после се обърна към магьосника. – Това е братът на съпругата ми, Фаранд Дарелас.

— За мен е чест да се запознаем – рече Денил.

Фаранд промърмори нещо в отговор.

— Ще ни поканиш ли да влезем? – попита демът търпеливо.

— А, да – отговори младежът. – Влезте.

Той отвори вратата по-широко и се поклони неловко.

Денил влезе в просторна стая с каменни стени. Вероятно някога е била изба, но сега в нея имаше легло и други мебели, всичките разнебитени и обгорели. Купчината дърва в единия ъгъл на стаята подозрително приличаше на останки от друга мебел. По пода имаше и парчета от голяма ваза, заобиколени от бързо разширяваща се локва вода. Денил предположи, че трясъкът отпреди малко е бил от тази ваза.

Магьосниците, които не умеят да контролират силата си, я освобождават под въздействието на силни емоции. За Фаранд, най-големият враг беше страхът: страх от магията, която владееше, страх и от Гилдията. Първото нещо, което трябваше да направи Денил, беше да успокои мъжа.

Той леко се усмихна. Подобни ситуации се случваха изключително рядко, и все пак той се сблъскваше с такова нещо за втори път само за няколко години. Ротан беше успял да научи Сония на контрол въпреки дълбокото й недоверие към Гилдията. С Фаранд би трябвало да е по-лесно. И би помогнало, ако елийнецът знаеше, че и друг е оцелял в същата ситуация.

— От това, което виждам, силата ви се проявява, но вие нямате контрол върху нея – каза Денил. – Това се случва много рядко, но ние открихме друг като вас само преди няколко години. Тя се научи на Контрол само за няколко седмици и сега е ученичка в Университета. Кажете ми, вие ли се опитахте да пробудите силата си или тя се задейства сама?

Мъжът сведе поглед.

— Мисля, че аз я провокирах.

Денил седна в едно от креслата.

— Мога ли да попитам как?

Фаранд преглътна и отмести поглед.

— Винаги съм умеел да чувам мисловните разговори между магьосниците. Слушах ги всеки ден с надеждата да открия как да използвам магията. Преди няколко месеца подслушах разговор за освобождаването на магическия потенциал. Пробвах няколко пъти онова, което бях чул, но мислех, че не се е получило. Тогава започнаха да се случват неща, които не съм се опитвал да направя.

Денил кимна.

— Освободил сте силата си, но не знаете как да я контролирате. В Гилдията двете неща се учат заедно. Не е необходимо да ви казвам колко опасно е човек да има силата, но да не може да я владее. Имате късмет, че Ройенд е намерил магьосник, съгласен да ви обучава.

— Ще ме обучите ли? – прошепна Фаранд.

— Да – усмихна се Денил.

Фаранд се отпусна на леглото с облекчение.