Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Непознатите гледаха напрегнато и боязливо към Денил. Той знаеше, че височината му и мантията му придават внушителен вид.
— Позволете да ви представя Втори посланик на Гилдията в Елийн, лорд Денил – обяви Ройенд. – Някои от вас вече познават спътника му, Тайенд Тремелин.
Един от мъжете стана и се поклони, останалите неуверено последваха примера му. Денил им кимна учтиво в отговор. Дали това беше цялата група? Магьосникът се съмняваше. Някои нямаше да се разкрият, докато не се уверят, че могат да му се доверят.
Демът представи присъстващите един по един. Денил предположи, че Ройенд е най-възрастният. Всичките бяха елийнски аристократи от богати семейства. Жената беше съпругата на дема, Каели. Когато представянето приключи, тя покани всички да седнат и отиде за ядене и напитки. Денил си избра една свободна скамейка, а Тайенд се настани до него. Това направи впечатление на всички и магьосникът изпита леко безпокойство.
Започна непринуден разговор. Зададоха на Денил обичайните въпроси: какво мисли за Елийн, дали вече се е срещнал с някои известни и важни личности. Някои от присъстващите демонстрираха, че са събирали информация за него, като го попитаха за пътуванията му до Лонмар и Вин.
Каели се върна с прислужници, носещи вино и блюда с ястия. След като всички получиха вино, демът отпрати прислужниците и огледа залата.
— Време е да поговорим за работата, която ни доведе тук. Това, което ни събра, е общата загуба. Загубата на една възможност. -Демът погледна към Тайенд. – На някои от нас тази възможност е била предложена, но те са били принудени от обстоятелствата да я отхвърлят. На други никога не им е предлаган подобен избор, или след като им е предложен, им е бил отнет. Мнозина мечтаят да имат тази възможност, без да им се налага да са свързани с организация, с чиито принципи не са съгласни и която се намира в чужда страна. – Демът замълча и огледа отново залата. – Всички знаете коя е тази възможност, за която говоря. Възможността да се изучава магия.
Той погледна към Денил.
— През последните два века единственият законен начин някой мъж или жена да изучи магията беше присъединяването към Гилдията. Ако изучаваме магия извън Гилдията, нарушаваме закона. Посланик Денил се подчинява на този закон. Но той също скърби за изгубена възможност. Неговият партньор Тайенд Тремелин притежава магьоснически талант. Посланик Денил иска да го научи да се защитава и да се изцелява. Основателно, даже благородно желание.
Демът отново изгледа останалите – те кимаха.
— Но ако Гилдията някога разкрие това, Тайенд ще се нуждае от хора, които могат да го скрият и да го защитят. Ние имаме нужните връзки и умения. Можем да му помогнем. – Той отново се обърна към Денил. – Е, Посланик, какво ще ни дадете в замяна на защитата на приятеля ви?
Настана тишина. Денил се усмихна и изгледа всички подред.
— Мога да ви предложа възможността, която ви е отнета. Мога да ви науча на малко магия.
— Малко?
— Да. Има някои неща, които не бих ви преподавал и други, които не мога да преподавам.
— Например?
— Не мога да преподавам воинските изкуства на някого, на когото не мога да се доверя. Те са много опасни, ако попаднат в неподходящи ръце. Освен това аз съм алхимик и познанията ми по лечителство са само основните.
— Звучи логично.
— И трябва да съм сигурен, че сте способни да защитите Тайенд, преди да ви уча на каквото и да било.
Демът се усмихна.
— А ние, разбира се, не желаем да издаваме никакви тайни, преди да сме сигурни, че ще спазите вашата част от сделката. Засега мога само да се закълна в честта си, че сме способни да защитим приятеля ви. Все още няма да ви демонстрирам как можем да го направим. Не и преди да ни докажете, че може да ви се има доверие.
— А аз как да съм сигурен, че мога да се доверя на вас? – попита Допил, като направи широк жест към залата.
— Няма как да сте сигурен – каза демът. – Но мисля, че за момента се намирате в по-изгодна позиция от нас. Един магьосник, обмислящ дали да преподава на приятел, не поема толкова голям риск, колкото група от немагьосници, събиращи се, за да изучават магия. Едва ли Гилдията ще ви екзекутира заради това, докато нас ни заплашва такова наказание дори само за организирането на тази среща.
Денил кимна бавно.
— Щом Гилдията не е научила за съществуването ви толкова дълго, сигурно можете да скриете Тайенд от тях. И не бихте ме поканили тук, ако нямахте план как да се измъкнете, ако се окажа шпионин на Гилдията.