Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Искаш ли си обратно човека? — изревава той.
— Ще си го взема! — крещя аз, побеснял от яд.
Около мен обаче е само пропаст и няма как да се приближа към него.
Сетракус Ра се приземява бавно върху земята. Скалите не пропадат под него, както стана при нас.
— Предаваш ли се? Чудесно. Сега ще получа твоя амулет.
Поглеждам надолу и амулетът ми е изчезнал. Вдигам поглед и го виждам, че виси от огромния юмрук на Сетракус Ра. Той се хили, устните му се разтварят и откриват остри, криви зъби.
— Не! Няма да се предам! — В момента, в който изричам думите, усещам около врата си тежест. Амулетът ми пак е у мен.
Другото момче изскача от дупката, в която беше паднало, и с високо вдигната глава се приземява близо до Сетракус Ра. То се присъединява към моя вик.
— Никога няма да се предам на теб! Пусни Девдан и се бий с мен!
— Времето ви изтича — казва Сетракус Ра и едва сега разбирам, че той се обръща към двама ни, правил го е през цялото време. Опитвал се е да ни накара и двамата да се предадем.
Нима е смятал, че ще ни убеди да се жертваме с вярата, че той ще остави останалите живи? Мога само да се надявам, че никой няма да се хване на уловките му.
Неочаквано пред очите ми е само синьото петно на тавана на вагона. Изправям се рязко и се опитвам да прогоня съня, от който мозъкът ме е като замаян. Докосвам гривната около китката ми. Преди да потъна в моя кошмар, бях открил, че като се концентрирам върху възможностите на гривната, можех да я махна. Но в секундата, в която тя напусна китката ми, се почувствах уязвим и бързешком я сложих отново. Докосвам я отново и се чудя дали упованието ми в нея е за добро или за лошо. Изведнъж нещо леко ме побутва по врата, аз подскачам и се обръщам да погледна.
Очевидно този сън ме е извадил от равновесие. Това е само Бърни Косар, този път е като бигъл, моето любимо превъплъщение.
— Пак ли кошмари? — Девет се прозява в ъгъла.
Седи върху сандъка си и разсеяно драска с пирон фигури по стената на вагона. Не прилича на някого, който е на ръба на нервите си. Петите на босите му крака са черни.
— Стават все по-странни — отговарям му, като се надявам, че не звуча толкова разстроен, колкото се чувствам. Последното, от което се нуждая, е Девет да ме сметне за дете, уплашено от лош сън. — И мисля, че другите сънуват същите сънища по същото време.
Осем вдига пирона към очите си, за да го разгледа по-отблизо. Накланя глава, сякаш това е някакъв рядък експонат, а не съвсем обикновен предмет. Чак езикът му се подава в ъгъла на устата и той изглежда, сякаш е съсредоточил цялата си енергия точно върху този пирон. С лека усмивка той го огъва между пръстите си и го счупва на две напълно равни части. Едва след това се обръща с лице към мен.
— И какво означава това? Смяташ, че всички те имат някакви видения? Или че и те като теб преживяват същите изпълнени с екшън нощи?
Свивам рамене.
— Не знам. Виждам непрекъснато едно изключително слабо момче с къдрава тъмна коса. То носи амулет като нашите, така че нормално е да приема, че е един от нас. Всеки от нас усеща присъствието на другия, но събитията в съня се развиват за него по един начин, а за мен по друг. Ти също си в моите видения.
Девет се мръщи, после отваря своя сандък и рови в него. Надявам се, че ще измъкне оттам нещо, което ще ми помогне да разгадая виденията ми, ще ми помогне да разбера дали изобщо трябва, или не да предприема нещо.
— Смятах да използвам червения камък, за да се свържа с останалите, но предполагам, че правителството подслушва. Което е абсолютна идиотщина. — Той сяда обратно с напълно обезсърчен вид.
Прекосявам празния вагон и отивам при него. В ръката си държи жълт куб, който виждам за пръв път.
— Според теб какво означава това, че правителството подслушва твоя камък? Как е станало? Искам да кажа, че очевидно са могадорианците, но как са успели да убедят правителството да им съдейства?
Девет ме гледа изумен.
— Ама ти сериозно ли? Кой го е грижа защо действат заедно или какво са казали могадорианците, за да ги убедят? По-важно е, че те действат съвместно. Правителството на САЩ и могадорианците са се сдушили! Официалната версия за тях е: ние сме лошите момчета!
— Но щом могадорианците се отърват от нас, те ще унищожат Земята… или още по-лошо… Нима правителството не го знае? Не е ли очевидно, че ние сме добрите момчета?