Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

И шестте момичета бяха смутени, когато се срещнаха за първи път под колонадата след обедната почивка. Сесилия Роса си помисли, че когато човек не знае какво да каже, най-простото нещо беше да запее. И тъй като тя знаеше точно докъде бяха стигнали в непрекъснатото повтаряне на Псалтира, знаеше също и кои псалми щяха да прозвучат след три часа, когато идваше времето за молитва. Така лекциите им започнаха със Сесилия Роса в ролята на солов изпълнител, която изпя всеки псалм толкова много пъти, че той се запечата в съзнанието на момичетата поне за известно време. Когато дойде ред псалмите да бъдат изпяти в църквата, можеше ясно да се види, че новодошлите действително се включиха в пеенето.

Когато излязоха под колонадата след псалмите, всички усетиха есенния хлад и вятър. Тогава Сесилия Бланка слезе до жилището на игуменката и скоро се върна доволна с новината, че са получили разрешение да използват залата за съвещания.

Те поседяха там известно време и упражняваха най-простите знаци от езика на жестовете в "Божия дом" — думи като да и не, благословен и благодаря, Дева Мария да те пази и ела тук, отиди си, внимавай, сестрата може да те чуе.

Неопитните учителки скоро забелязаха, че преподаването е изкуство, при което знанието трябва да се предлага на малки порции и не върви да се занимават прекалено дълго време с едно и също. След като привърши половината от времето за работа, те минаха право през колонадата и отидоха в тъкачницата, където с нежелание се движеха намръщени монахини и където двете Сесилии започнаха да говорят една през друга, когато трябваше да обяснят как се тъче, което ги накара да се разсмеят. После започнаха да се шегуват с това, че са говорили една през друга, и за първи път и шестте сестри се разсмяха заедно.

Оказа се, че една от новодошлите, най-малката, чернокоса девойка на име Улвхилде Емундсдотер, вече беше станала много сръчна в тъкането. Тя не беше казвала нищо на никого преди това или може би никой не я беше чувал да говори, откакто бе дошла в "Божия дом", но сега започна с нарастващо въодушевление да разказва, че има начин да се съчетае лен и вълна така, че да се получи плат, който хем да пази топло, хем да е еластичен. Платът беше изключително подходящ и за мъжки, и за дамски мантии. Та нали всички те принадлежаха към фамилии, които имаха голяма нужда от мантии както за посещение на църква, така и за всекидневието.

Първия път разговорът на тази тема замря, тъй като те все още се смущаваха едни от други — двете девойки бяха от родовете на сините мантии, а четирите от родовете на червените и черните мантии. Но този разговор сложи началото.