Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Лошо предчувствие беше започнало да се надига в гърдите на едно от четирите момчета, Суне Фолкесон, което беше доведено дете във Форшвик и беше говорило най-дръзко за това какво е да си рицар и към кого отправят молитвите си рицарите.
А когато домакинът Ерлинг продължи речта си с думите да благодарят на светата Дева, защото един Божи рицар тамплиер се е завърнал след много години в Светите земи, в залата настана пълна тишина. Младият Суне Фолкесон поиска земята да се отвори под него и да го погълне. Господарят Ескил забеляза всеобщото колебание, размаха настоятелно ръце, хвана здраво с многозначителен жест халбата си и я вдигна към брат си Арн. Всички пиха в пълно мълчание.
Разговорите след наздравицата не вървяха и всички погледи бяха насочени към Арн, който не знаеше как да се държи и гледаше надолу към масата. Ескил не закъсня да се възползва от момента, в който вече беше възприел правилото на Арн, че неприятните и важните неща трябва да се казват по-добре рано, отколкото късно.
Той се изправи, вдигна ненужно ръка, за да се възцари тишина, и след това каза съвсем кратко:
— Арн, моят брат, е новият господар на Форшвик, всичките му имоти, цялата риболовна територия заедно с всички прилежащи гори, както и обитателите на крепостта. Вие, приятели мои Ерлинг и Елен, естествено, не оставате без дял, тъй като ви каня да се преместите в Хьонсетер на Кинекуле, където не е по-зле, а напротив. Арендата ще е същата като във Форшвик, независимо че земите на Хьонсетер раждат повече. В присъствието на свидетелите ви предлагам и на двамата тази торба с пръст от Хьонсетер.
При това той извади две кожени торби, суети се малко, докато скрие едната и даде другата в ръцете на Ерлинг и Елен, като първо се наложи да им покаже как четири ръце трябва да се хванат, за да приемат един дар като две.
Ерлинг и Елен седяха известно време със зачервени бузи. Сякаш им се беше случило чудо. Но мислите на Ерлинг скоро се оживиха и той изръмжа да донесат още бира.
Младият Суне Фолкесон реши, че е седял достатъчно дълго със сведен поглед, което не подобаваше на един мъж. Ако човек е сгазил лука, нямаше никаква полза да седи и да се преструва, че нищо не се е случило, разсъждаваше той, после се изправни решително заобиколи масата, за да отиде право до почетните места, където коленичи пред господаря Арн.
Настойникът му Ерлинг се изправи наполовина, за да го изпъди, но беше спрян от това, че Арн вдигна предупредително ръка.
— Е? — каза Арн приятелски на младото коленичило момче. — Какво имаш да ми казваш този път, приятелю?
— Че не мога да направя нищо друго, освен да съжалявам за глупавите си думи към теб, господарю. Но аз не знаех кой си, мислех, че си страж…
В този момент младият Суне замалко да си отхапе езика, когато твърде късно осъзна, че вместо да изглади нещата, влошаваше положението. Да наричаш Арн Магнусон страж!
— Не си казал нищо глупаво, приятелю — отвърна Арн сериозно. — Това, което каза за рицаря, не беше грешно, може би малко кратко. Но не забравяй, че ти си Фолкунг, който говори на друг Фолкунг, така че се изправи и ме погледни в очите!
Суне веднага направи каквото му казаха и когато видя отблизо покритото с белези лице на воина, си помисли, че беше странно колко са нежни очите на Арн.
— Ти каза, че искаш да станеш рицар, държиш ли на думите си? — попита Арн.
— Да, господарю Арн, тази мечта ми е по-скъпа от самия живот! — отговори Суне Фолкесон толкова чувствено, че на Арн му стана трудно да се държи напълно сериозно.
— Аха — каза той, като се хвана за челото, — в такъв случай се боя, че ще станеш рицар с прекалено кратък живот, а от такива нямаме полза. Затова предложението ми е следното. Остани тук във Форшвик при мен като твой нов настойник и учител. И аз ще те направя рицар. Това предложение важи и за доведения ти брат Сигфрид. Ще говоря по въпроса с баща ти, който седи до мен. Помисли си през нощта. Помоли Дева Мария или Св. Юриан за напътствие и ми кажи отговора си утре.
— Мога да ти отговоря още сега, господарю Арн! — възкликна младият Суне Фолкесон.
Но тогава Арн вдигна предупредително пръстта си.
— Казах да ми дадеш отговор утре след една нощ молитви. Не казвай нищо друго. Да се подчиняваш и да се молиш е първото, което желаещият да стане рицар трябва да научи.
Арн погледна с престорена строгост момчето, което моментално се поклони и се отдалечи заднишком, пак се поклони преди да се обърне и да се стрелне обратно към братята си в долния край на масата. Усмихнат, Арн видя с крайчеца на окото си колко развълнувано започнаха да си говорят.