Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
През първите години след изтичането на покаянието Биргер Бруса, макар и с мърморене, се беше съгласил с това възражение. Той я беше уверявал много пъти, че и той желае и се моли Арн Магнусон да се върне у дома невредим, защото кралството им имаше голяма нужда от такъв воин. Такъв мъж би трябвало да се направи главнокомандващ в кралския съвет, още повече защото е Фолкунг.
Но сега бяха изминали повече от четири години след края на покаянието и никой не знаеше нищо за Арн след голямата му победа в Светите земи, за което отец Хенри им беше разказал. Християните бяха изгубили Йерусалим и стотици хиляди християнски воини бяха загинали без да се знаят имената им. Сесилия Роса и за миг не беше изгубила надеждата си, всяка вечер беше отправяла едни и същи молитви към Дева Мария за скорошното завръщане на Арн.
Уви, както за търпението, така и за надеждата си имаше граница. Да отиде на следващия ден пред съвета, пред краля, ярла, главнокомандващия, ковчежника, архиепископа и другите епископи и да каже, че не може да приеме възвишеното призвание да стане игуменка, тъй като земната любов е по-силна? Не, трудно беше да си представи такъв начин на поведение. По-лесно обаче беше да си представи какъв шум щеше да се вдигне. Любовта не беше най-важното от всичко. По-важна беше борбата за власт и въпросът за това дали в кралството ще има война или мир. Сесилия Роса никога преди не беше изказвала тази своя мисъл така ясно и обезсърчено както сега. Сесилия Бланка я хвана утешително за ръка и те поседяха унили и смълчани.
— За мен щеше да бъде по-лесно — каза кралицата накрая. — Аз не съм като теб, никога не съм обичала някого повече от себе си или от теб. Завиждам ти за това, защото бих искала да разбера какво е чувството. Но не ти завиждам за избора, който трябва да направиш сега.
— Дори и крал Кнут ли не обичаш? — попита Сесилия Роса, макар че знаеше отговора.
— Общо взето двамата живеем добре, родих му дъщеря и четири сина, които оцеляха, и два, които починаха. Това беше голяма мъка, а и две от ражданията бяха опасни, както знаеш. Но нямам за какво наистина да се оплаквам. Не забравяй, че ти самата си имала възможността да изживееш любовта и се сдоби с чудесен син в лицето на Магнус. Животът ти можеше да бъде много по-лош.
— Да — съгласи се Сесилия Роса. — Помисли си само, ако войната срещу рода на Сверкерите беше завършила по друг начин и ние двете бяхме останали завинаги в "Божия дом". Имаш право. Неблагодарно е човек да се оплаква от трудностите си, щом не са по-големи от нашите. А и ние винаги ще имаме нашето приятелство, дори и ако скоро си сложа расото на монахиня и кръст на врата.
— Искаш ли за последен път да се помолим на Дева Мария за чудотворно избавление? — попита кралица Сесилия Бланка. Но Сесилия Роса само погледна в земята и тихо поклати глава. Сякаш въпреки всичко беше сложила край на молитвите си.
Трима ездачи се приближаваха с бавен ход от мостовете в северна посока, но двете Сесилии не обърнаха внимание на това, защото имаше много конници, които идваха да изчакат събранието на съвета.
Двете придворни дами тъкмо се връщаха от поляната с лилии със скутове, пълни с най-красивите цветя, които те със смях подадоха на кралицата и нейната приятелка. И двете получиха повече цветя, отколкото можеха да носят. Тогава кралица Бланка, както я наричаха през повечето време, заповяда бързо да се донесат кошници, за да поставят спокойно лилиите в тях. Те лесно увяхваха, ако човек ги държеше прекалено дълго в скута си, все едно искаха да избягат от пленничеството при хората. Когато се разпореди, кралицата хвърли незаинтересован поглед към тримата ездачи, които вече бяха дошли съвсем близо. Това бяха ковчежникът господарят Ескил, някакъв норвежец и един Фолкунг.
Изведнъж тя застина от едно странно чувство, което после така и нямаше да може да обясни. Беше като повей на вятъра или знамение от светата Дева. Кралицата внимателно побутна с лакът Сесилия Роса, която беше обърната с гръб и гледаше придворните дами, които идваха с кошниците за цветя.
Когато Сесилия Роса се обърна, в първия момент видя Ескил, когото познаваше добре. В следващия миг видя Арн Магнусон.