Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн искаше веднага да оседлае коня си и да поязди, за да разгледа наоколо, но Ескил сметна, че не е прилично да показват пренебрежение към стопаните на крепостта по такъв начин. Та те са Фолкунги в края на краищата. Арн се съгласи с това, те заведоха конете в двора и ги завързаха при една ограда и корито с вода. Вече бяха причинили голямо тичане и суетене из двора, когато хората разбраха, че не кой да е им е дошъл на гости.
Стопанката замалко щеше да се препъне от вълнение, докато тичаше да ги посрещне с бира, а Ескил се пошегува, че би предпочел бирата да се излее в него, а не върху него. Той и Харалд веднага я изпиха по мъжки, докато Арн както винаги не оказа големи почести на предложената му бира.
Стопанката на къщата, с накривена шапчица и плахи думи, които се застъпваха, се опита да обясни, че тъй като стопанинът бил във Ветерн, за да прибере улова от пъстърва, а тя самата не била очаквала гости, а и било рано вечерта, и тъй като в голямата готварница перяли и още няколко обяснения, та щели да се забавят с вечерята за гостите.
Ескил се понамръщи, но Арн бързо поясни, че така било още по-добре, защото и тримата възнамерявали да пояздят из имота на Форшвик. След няколко часа щели да се върнат.
Стопанката направи реверанс с облекчение и не забеляза неудоволствието в погледа на Ескил. Той отиде неохотно при коня си и стегна подпругата пуфтейки, преди да заобиколи с коня коритото с вода, за да може по-лесно да стъпи на него с единия крак и тежко да се преметне на седлото.
Арн и Харалд вече бяха готови с работата около седлата, Арн хвърли многозначителен поглед към Харалд и плесна двата коня, за да минат с бавен тръс, но без ездачи покрай Ескил. Когато той обезпокоено вдигна поглед към конете с празни седла, Арн и Харалд се появиха тичешком изотзад и се хвърлиха със скок във въздуха, приземиха се с ръце, хванати за задните части на конете, а в следващия миг паднаха право на седлата и веднага пришпориха конете, както правеха всички рицари тамплиери, когато имаше тревога. Ескил ни най-малко не се развесели.
Първо поеха на юг. Извън четириъгълния двор на стопанството се намираше насаждение с коноп, където светлото на цвят растение вече беше израсло нагоре по стълбчетата на височина колкото човешки ръст. После продължиха към бързея и моста, където имаше ябълкова градина с току-що цъфнали дървета, приличащи на сняг, нападал по земята.
След моста над бързея пред тях се ширнаха обработваемите площи на Форшвик. Най-близкото поле стоеше незасято и там за своя изненада те видяха как четири момчета на коне се упражняваха да се бият с дървени пики и щитове един срещу друг. Момчетата бяха така съсредоточени в играта си, че не забелязаха тримата непознати господа, които пристигнаха в тръс и спряха в края на полето, за да ги наблюдават с голямо удоволствие за известно време, докато не бъдат разкрити.
— От нашия род са, и четиримата са Фолкунги — поясни Ескил, когато вдигна ръка и повика при себе си четиримата млади конника, които веднага пристигнаха в галоп, скочиха от конете, хванаха ги за юздите и пристъпиха напред, за да коленичат пред Ескил.
— Какви са пък тези чуждоземни маниери, мислех, че вие се готвите да заемете място в кралската стража или при Биргер Бруса, или при мен самия — поздрави ги Ескил весело.
— Това е новият начин, така се упражняват всички в двора на крал Валдемар в Дания, сам го видях — отговори най-голямото момче, като хвърли бърз поглед към Ескил.
— Възнамеряваме да станем рицари! — обясни смело едно от по-малките момчета в случай, че Ескил не е разбрал.
— Ооо? Вече не е достатъчно да станеш воин, така ли? — попита Арн, наклони се леко напред от седлото и погледна строго момчето, което току-що беше говорило на Ескил като на стар познат, който нищо не разбира. — Кажи ми тогава, какво прави един рицар?
— Един рицар… — започна момчето, но мигом стана несигурно поради развеселеността на норвежкия воин, която той напразно се опитваше да прикрие, като сложи ръка на челото и очите си.
— Не обръщай внимание на норвежеца, малки мой приятелю, защото той нищо не знае — каза Арн приветливо, без следа от присмех. — Вместо това ме осветли! Какво прави един рицар?
— Един рицар язди с копие и щит в ръка, защитава девойки при нужда, убива силите на мрака или дракона като Св. Юриан и е начело на защитата на страната във време на размирици — отговори момчето сега съвсем сигурно в себе си и погледна Арн право в очите. — Най-видни от всички рицари по света са рицарите тамплиери в Светите земи — добави то все едно искаше още по-убедително да покаже, че знае за какво говори.