Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Те слязоха край самия път, близо до долината с лилии, завързаха конете и се настаниха на няколко плоски каменни плочи с рунически надпис, поставени да служат като място за почивка на кралицата. Сесилия Бланка отпрати двете придворни дами и строго им посочи към лилиите.

До последния момент Сесилия Роса се беше държала настрана от настоятелните и в последно време все по-резки заповеди на ярла. Биргер Бруса изискваше от нея да даде обет и да влезе в неговия манастир Рисеберя, за да стане игуменка. Беше я уверил, че в момента, в който даде обета, тя ще има пълната власт над всичко в Рисеберя, свързано както с духовното, така и с материалното.

Епископите щели да се съгласят с това и най-вече новият игумен във Варнхем, отец Гийом, който имал власт над Рисеберя, бързо щял да се предаде. Отец Гийом бил човек, който следвал Божията воля, ако и в същото време да видел злато и нови, зелени гори.

Така стояха нещата. Ако дадеше обет, веднага щеше да стане игуменка в Рисеберя. Но в това отношение намеренията на ярла в действителност не бяха благочестиви. Ставаше въпрос за власт и за война или мир. С все по-голяма упоритост през последните години Биргер Бруса си беше изградил мнението, че клетвата на една игуменка има същата сила като нейната изповед и завещание.

Злата майка Рикиса, която в продължение на много години тормозеше и Сесилия Бланка, и Сесилия Роса в манастира "Божия дом", се беше заклела лъжливо на смъртния си одър. В изповедта си беше казала, че Сесилия Бланка е дала обет през една от последните си години на пребиваване в "Божия дом".

Така всички деца на крал Кнут Ериксон щяха да се окажат родени незаконно. Най-големият син Ерик изобщо нямаше да може да наследи короната, ако хората повярват на тази лъжа.

Ако сега Сесилия Роса се издигнеше в игуменка, нейната клетва, че кралицата никога не е давала обет, а е била като останалите сестри фамилиарес в "Божия дом", възелът щеше да се развърже. Така мислеше Биргер Бруса. Ярлът имаше и добри намерения зад това желание. Въпреки че Сесилия Роса не можа да се омъжи за Арн Магнусон, както беше планирано и обещано, а вместо това също като него беше осъдена на двадесет години изкупление, ярлът никога не я бе изоставил. Той взе при себе си сина й Магнус, който беше роден извънбрачно в "Божия дом", да се грижи за него отначало като за свой собствен син, после като за по-млад брат, и не само го отгледа в Биелбо, а и го направи член на родовете в съвета. По този начин той беше направил много, за да смекчи мъките на Сесилия Роса по времето на Рикиса. Той я беше подкрепил и й беше помогнал, все едно че и тя като сина си беше приета в рода на Фолкунгите, независимо че беше само една клета жена, изкупваща греха си. Сега беше дошло време да се разплатят.

Трудно беше да се възрази срещу мъдростта в тези ясни мисли, с това и двете Сесилии винаги бяха единодушни. Сесилия Роса беше успяла да изкаже само едно възражение пред ярла. Тя смяташе, че тъй като тя и Арн се бяха заклели във вярност един на друг и в това, че след като изкупят прегрешението си, ще довършат прекъснатото както от слухове, така и от строги закони, тя не можеше да даде обет в манастира. Това би означавало да измени на обещанието си. Това би означавало да потъпче клетвата на Арн Магнусон.