Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Бикът започна да рови с предното си копито и да сумти срещу него. Несигурен какво да предприеме, Арн извади меча си и бавно продължи пътя си към отсрещната страна на пасището. Той погледна през рамо и видя, че бикът още по-диво рита туфите трева една след друга, и си помисли, че би било неприятно да обяснява на брат си как е отказал бирата, само за да излезе навън и да отсече предния крак на един от биковете на двора.

Но той стигна до оградата от другата страна на пасището без да бъде нападнат от бика и скоро се разположи под една висока върба, която спускаше най-долните си клони в реката. Славеите пееха от всички страни наоколо. Тук, далеч на север, те звучаха различно, сякаш свежият, хладен въздух ги правеше по-гласовити.

Арн се помоли за душата на непознатия си брат Кнут, който загинал заради младежката си дързост и желанието на един датски благородник да го убие, за да се почувства истински воин. Той се помоли греховете на датския благородник да бъдат простени от Господ, както и от братята на убития, и той самият да не бъде обхванат от жажда за отмъщение.

Помоли се и за здравето на баща си, то да се възвърне, за Ескил, за дъщерите и сина Торгилс на Ескил и за всички онези сестри, които не познаваше и вече бяха омъжени. Помоли се за Катарина, злобната сестра на Сесилия, да се смири за греховете си и да потърси опрощение. Накрая отправи много дълга молитва към Божията майка да го дари с ясни слова преди предстоящата среща и да не позволи нищо лошо да се случи на Сесилия и сина им Магнус, преди всички те да бъдат събрани с благословията на църквата.

Когато свърши с молитвите си, яркото слънце се издигна над мъглата. Тогава Арн се замисли над голямата милост, с която бе дарен, за това, че животът му бе пощаден, въпреки че отдавна щеше да е стиснал юмруци до бяло под немилостивото слънце в Светите земи.

Божията майка се беше смилила над него повече, отколкото той заслужаваше. В замяна му беше поставила задача и той й обеща, че няма да се провали. С всички сили щеше да се труди, за да изпълни нейната воля, която чувстваше като най-съкровената си тайна от мига, в който Тя му се яви в църквата във Форшхем.

Арн се загърна в овчите кожи, пое дълбоко въздух и легна между корените на върбата, които се протягаха като за прегръдка. Често пъти беше спал така на полето, потънал в здрав сън след молитви, но с наострено ухо, за да не бъде изненадан от неприятели.

По стар навик той се пробуди внезапно, без да знае защо, и безшумно извади меча си, изправи се тихо, докато разтриваше ръцете си и внимателно се оглеждаше наоколо. Оказа се дива свиня майка с осем раирани прасенца след себе си, които вървяха по брега на реката с леко шумолене. Арн седна тихо на земята и ги наблюдава, стараейки се да не хвърля ярки отблясъци с дръжката на меча си.