Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Тримата спряха конете си и се изместиха встрани, за да направят място на воловете и водачите им, които вървяха първи в колоната. Арн забеляза, че влекачите се справят добре с работата си, че всички бяха обути с груби, цели кожени обувки и че никой не хвърля лукави погледи, обичайни за робите, към тримата господари на коне. Напротив, някои от тях пуснаха въжетата с една ръка, поздравиха ги и се помолиха Дева Мария да благослови господаря Ескил.

— Всички те са свободни — отговори Ескил на въпросителния поглед на Арн. — Една част купих и освободих в замяна на това да работят за мен, други просто взех на работа срещу заплащане и всички работят усърдно както с тегленето, така и на полетата, които стопанисват под аренда. Това е добра сделка.

— За теб или за тях? — почуди се Арн с едва доловима нотка на присмех в гласа си.

— И за двете страни — отвърна Ескил, без да го е грижа за тона на брат му. — Вярно е, че този търговски път ми донесе доста пари. Вярно е също така, че тези мъже и техните деца щяха да живеят много по-зле без тази работа. Може би човек трябва да се роди крепостник, за да разбере радостта им от това теглене на кораби.

— Може би да — каза Арн. — Имаш ли и други места за изтегляне на кораби като това тук?

— Още едно от другата страна на Ветерн, след езерото Бурен. Но това не е много, като имаш предвид, че плаваме или гребем през целия път между Льодьосе и Линшьопинг — отговори Ескил очевидно доволен от начина, по който беше организирал всичко това.

Успяха да наваксат закъснението от сутринта, когато навлязоха в езерото Браксенбулет и се насочиха на север. Вятърът идваше от посока югозапад и те можеха да разгърнат платната и да се спуснат по течението на следващата река, която водеше към езерото Викен, като по този начин облекчиха гребците. По водите на Викен отново се движеха с добра скорост.

Пристигнаха във Форшвик рано вечерта и цялото закъснение от сутринта се стопи благодарение на попътния вятър.

Форшвик лежеше като остров между Викен и Ботеншьон, който всъщност беше част от Ветерн. От едната страна на Форшвик бързеят беше силен и широк, а от другата устието беше по-тясно и по-дълбоко и там се въртяха две воденични колела. Къщите бяха построени в четириъгълна форма и като цяло бяха малки и ниски, с изключение на продълговатата постройка по продължение на брега на Ботеншьон. Всичко беше направено от посивял дървен материал, а покривите бяха покрити с торф и трева. Редица обори се простираше на север покрай брега.

Влязоха с лодката при мостовете откъм Викен. Там вече имаше една подобна лодка, която група носачи товареха с каруци, които идваха от другата страна на езерото. Ескил обясни накратко, че корабите във Ветерн са по-големи и се движат само между Форшвик и Вадстена или в района на Му, където се присъединяват лодките от Линшьопинг. Да, а има, разбира се, и два по-малки и по-бързи кораба, които плават между Форшвик и кралския остров Висинг.