Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Арн обаче упорито държеше на Форшвик. Той призна, че имало много повече да се построи и подобри, отколкото бил очаквал. Но това било въпрос само на време и усилен труд. Хубавото на Форшвик било водната енергия, която щяла да задвижва чукове в ковачниците, духала и мелници. И към това се прибавяло и нещо много важно, за което Ескил сам вече се бил сетил. Форшвик представляваше центърът на търговския път на Ескил, затова той поставяше Фолкунги за стопани на имота, а не хора с по-ниско положение. Този, който управляваше Форшвик, притежаваше кама, с която можеше да среже цялото въже. Затова никой не беше по-подходящ на това място от един брат от Арнес. Това беше едното, което да се вземе предвид.

Другото беше постоянният поток от товарни кораби и в двете посоки между Льодьосе и Линшьопинг. Защото ако Арн можеше да даде съвет, то в скоро време във Форшвик трябваше да започнат да се чуват ударите в големи ковачници. Ако желязото от Норданскуг пристигаше с лодки от Линшьопинг, стомана и ковани оръжия щяха да продължават по пътя към Арнес, а палешници към Льодьосе. Ако от Арнес и Кинекуле пристигаше пясъчник, лодките можеха да продължат към Линшьопинг или да се върнат обратно в Арнес с хоросан. А ако сандъците идваха пълни с несмляно жито от Линшьопинг, щяха да продължават нататък пълни с брашно. Имаше какво още да се каже. Но накратко това бяха идеите на Арн. А той водеше със себе си и много чуждестранни занаятчии, не всички в Арнес бяха строители на крепости. Тук във Форшвик скоро щеше да може да се произвеждат куп нови неща, на които всички щяха да се радват. А и щяха да могат да продават с добра печалба, добави Арн с такова натъртване, че Ескил избухна в смях.

На вечерята стопанинът и стопанката седяха, както повеляваше традицията, на почетните места заедно с тримата знатни госта Ескил, Харалд и Арн. Четирите момчета със синини по лицата и по пръстите седяха далеч в долния край на масата. Те знаеха достатъчно много за традициите и обичаите, за да разберат, че воинът, който им беше задал по детски глупавия въпрос за рицарството, не беше обикновен воин-страшилище, защото седеше до баща им на почетното място. Сега те си спомниха също, че и той като господаря Ескил носеше символа на фолкунгския лъв на гърба на мантията си, а воините не правеха това. Кой ли беше в такъв случай този знатен мъж от техния род, който се държеше с господаря Ескил като с близък приятел?

Стопаните на къщата Ерлинг и Елен, които бяха родители на три от момчетата, мечтаещи да станат рицари, предизвикаха голям шум и суетене около гостите си на почетните места. Вече два пъти Ерлинг беше вдигал наздравица за господаря Ескил. На третия път той се изчерви и каза нещо, заеквайки, както понякога му се случваше, с което прикани всички да пият за здравето на господаря Арн Магнусон.