Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
В гнева си ярлът дръпна мантията от гърба си и я хвърли на стола си преди да седне. Изглежда се ядосваше още повече от собствените си думи, вероятно и той го осъзна сега и се опита да се върне към нормалното си състояние.
— Положил съм клетва — каза Арн с преднамерено нисък глас, с какъвто си спомняше, че самият Биргер Бруса говори по принцип. — Заклел съм се в честта си и в меча си, който е меч на рицар тамплиер и е посветен на светата Дева, че ще оцелея през периода на изкупление, че ще се върна при Сесилия и че аз и тя ще изпълним това, което вече сме си обещали един на друг. Такава клетва не се разваля колкото и да се гневиш, скъпи мой чичо, или колкото и неподходящо за интригите си да го намираш. Клетвата си е клетва. А светата клетва е още по-силна.
— Една клетва не е никаква клетва! — извика Биргер Бруса, който очевидно светкавично беше завладян от гнева си отново. — Едно дете се заклева да свали луната. Какво е това? Детски приказки, които са неприсъщи на действителния живот. Ти беше едно хлапе, сега си мъж и то воин. Както времето лекува раните, така то ни дарява и с разум и ни прави различни от тези, които сме били като деца, и това си е късмет. Някой от тук присъстващите ще застане ли зад всички неща, които вероятно сме обещавали като неразумни хлапета? Една клетва не е никаква клетва, ако самият живот поставя препятствия на пътя й. А ти стоиш пред голямо препятствие, Бог ми е свидетел!
— Не бях никакво дете, когато дадох тази клетва — отвърна Арн. — И всеки ден по времето на една война, толкова дълга, че вие въобще не можете да си представите, съм повтарял клетвата в молитвите си към Дева Мария. И Тя ги е чула, щом съм тук.
— Но в края на краищата ти носиш фолкунгска мантия! — изкрещя ярлът със зачервено лице. — Една фолкунгска мантия трябва да се носи с чест пред рода! Между другото, като си помисля за това, как е станало? С какво право ти, един покайващ се в продължение на двадесет години, който е загубил честта си и родовата си принадлежност, си наметнал фолкунгска мантия на раменете си!
— Аз го направих — намеси се Ескил малко плахо, когато се видя, че Арн не желае да отвръща на обидата. — На мястото на баща ми аз съм главата на рода в Западна Готаланд. Аз и никой друг смених тамплиерската мантия на Арн с нашата. Аз го приех отново с пълни права в нашия род.
— Стореното-сторено в такъв случай — измърмори Биргер Бруса и като че ли щеше да се върне в нормалното си състояние. Но вместо това рязко се изправи и започна отново ядните си обиколки. Останалите в стаята размениха предпазливи погледи, кралят сви рамене. Той също никога не беше виждал Биргер Бруса да се държи по такъв начин.
— Толкова по-добре, щом сега носиш нашата мантия! — изръмжа изведнъж Биргер Бруса и посочи обвинително Арн. — Толкова по-добре! Защото тази мантия предполага не само закрила от враговете, право да носиш меч където си поискаш и право да яздиш със стражите. Тя носи със себе си дълг, твоя проклет или благословен дълг, както ти си избереш, да правиш това, което е най-добро за нашия род.
— Доколкото то не противоречи на Божията воля или на свещена клетва — отвърна спокойно Арн. — Във всички останали случаи ще направя всичко по силите си, за да нося с достойнство цветовете ни.
— Тогава ще ни се подчиняваш, иначе можеш спокойно отново да си сложиш бялата мантия!
— Аз, разбира се, съм запазил правото си да нося мантията на рицар тамплиер — каза Арн и направи кратка пауза, както Биргер Бруса, когото си спомняше, би направил, преди да продължи. — Но не е за препоръчване. Като рицар тамплиер аз не се подчинявам на никой ярл или крал на света, на никой епископ или патриарх, а само на самия Бог Отец.
Биргер Бруса се закова по средата на гневната си обиколката, погледна изпитателно Арн все едно, че търсеше присмех или презрение в думите му, после продължи, седна и си пое дълбоко дъх няколко пъти.
— Започваме отначало — каза той тихо, сякаш най-накрая беше обуздал гнева си. — Започваме отначало и нека сега спокойно да разгледаме положението. Дъщерята на Суне Сик Ингрид Улве вече е достатъчно голяма да се омъжи. Говорил съм със Суне и той също като мен смята, че е разумно Ингрид Улве да стане още една брънка от веригата, която ковем, за да държим войната омотана в нея. Ти, Арн, си вторият по възраст син на главата на рода и освен това мъж, за когото се пеят песни и се разказват саги. Ти си добър кандидат за женене. По два начина ще попречим на Сверкерите и групата епископи да намерят причина за нова война. Единият е Сесилия Алготсдотер, която ни е голяма длъжница, Бог ми е свидетел, да приеме възвишеното призвание и да стане игуменка в моя манастир Рисеберя. Тя знае как стоят нещата с изповедта и завещанието на лукавата майка Рикиса за това, че кралица Бланка била дала обет по време на тежкото си пребиваване в "Божия дом". Сесилия твърди, че е готова да се закълне в това и всички ние й вярваме. Нали разбираш всичко това?