Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Той слезе от коня си и тръгна бавно към нея. Тя изпусна всички лилии на земята и направи несигурна стъпка встрани, като че внимаваше да не ги настъпи.
Тя хвана ръцете му, които той протягаше към нея, но не смееше да каже нищо. Той също изглеждаше напълно онемял, опита се да раздвижи устата си, но нито една дума не излезе от устните му. Те паднаха на колене, както се държаха за ръце.
— Молих се на светата Дева за този момент през всички тези години — промълви несигурно той накрая. — Правеше ли същото и ти, обична моя Сесилия?
Тя кимна, вгледа се в покритото му с белези лице и се изпълни със силно състрадание към невъобразимите изпитания, които се криеха зад всички тези бели линии.
— Тогава нека да благодарим на светата Дева за това, че никога не ни изостави, а ние никога не изгубихме надежда — прошепна Арн.
Те сведоха глава в молитва към Дева Мария, която толкова ясно им беше показала, че надеждата никога не бива да се губи и че любовта наистина е по-силна от борбата за власт, по-силна е от всичко.
III.
Този ден в кралската крепост Нес щеше да бъде запомнен като деня на голямата олелия. Човек рядко можеше да види Биргер Бруса толкова ядосан. Той, който беше познат с това, че дори и в най-напрегнатите разговори винаги говореше с нисък глас, сега вдигаше такава врява, че се чуваше из цялата крепост.
Разбира се, това не започна в момента, в който Арн Магнусон влезе на кон в Нес, придружен от брат си Ескил, кралица Бланка и Сесилия Роса. Отначало имаше прегръдки и прочувствени думи. И ярлът, и кралят приветстваха Арн със сълзи в очите и благодарствени слова към Дева Мария. Бързо беше донесено бяло рейнско вино и всички говореха един през друг. Изглеждаше, че ще бъде истински ден на радостта.
Уви, в един миг всичко се промени, щом Арн си позволи да каже няколко думи за предстоящата си сватба със Сесилия Роса.
В първия момент ярлът реагира така, както хората бяха свикнали да прави. Веднага стана студен и понижи тон и после предложи приятелски, макар и под формата на заповед, кралят да се оттегли в по-малката съвещателна зала, за да обсъдят нещо важно, а с него да дойдат Арн и ковчежникът Ескил.
По-малката съвещателна зала се намираше на предпоследния етаж в източната кула на крепостта. Там стояха само резбованият дървен стол на краля с трите корони, столът на ярла с фолкунгския лъв, столът на архиепископа с кръста и по-малки дървени столове с кожени седалки, както и голяма дъбова маса с печат, восък, пергаменти и принадлежности за писане. Варосаните каменни стени на залата бяха съвсем студени.
Кралят седна спокойно на големия си стол, поставен под една от отворените амбразури, за да пада светлината върху главата му. Ярлът обикаляше разпалено из стаята. Арн и Ескил бяха седнали на по-малките столове. Ярлът беше облечен в чуждестранни дрехи в лъщящо сиво и черно, на краката си носеше обувки с дълъг нос от червена и златиста кожа, а фолкунгската му мантия с кожа от хермелин се развяваше зад него, докато ходеше напред-назад, за да усмири гнева си. Кралят, който като ярла беше пуснал доста голямо коремче, откакто Арн не ги беше виждал от много, много време, седеше видимо спокоен и изчакваше. Съвсем беше оплешивял.
— Любов! — изръмжа внезапно ярлът високо, което показваше, че изобщо не беше успял да се успокои. — Любовта е за безделници и мекушавци, блатни птици и шутове, девици и слуги! Но за мъжете любовта е пратена от дявола, една мечта за глупците, която предизвиква по-голямо нещастие от всяка друга мечта, измамно дъно на морето, дърво, паднало напреко на пътеката в гората, майка на убийства и интриги, баща на предателства и лъжи! И ти, Арн Магнусон, се завръщаш у дома, претендирайки за това след всички тези години! Любов! Когато благоденствието на кралството е заложено на карта. Когато твоят род и твоят крал имат нужда от подкрепата ти, ти ни обръщаш гръб. И подобно безсрамие обясняваш с това, че ти като някакъв шут си се заразил с тази болест за деца и малоумни!
Ярлът млъкна и започна да обикаля стаята, скърцайки със зъби. Арн седеше със скръстени ръце, леко наклонен назад, но с неподвижно лице. Ескил погледна навън през една от амбразурите към светлия, спокоен летен ден, а на крал Кнут изглежда му беше интересно да разглежда ръцете си.
— Няма нужда да ми отговаряш, приятелю! — с подновени сили изрева ярлът към Арн. — Скоро архиепископът ще е тук с цялата си свита епископи. Той е коварен човек и член на рода на Сверкерите, а страхливците около него не смеят и да гъкнат. Той е човек, който би искал да върне рода на Сверкерите на трона, а най-голямото му оръжие са писма както от папата в Рим, така и от интриганта Абсалон от Лунд. Трябва да се справим със ситуацията сега, за да си спестим по-нататъшни неприятности. Ти можеш да ни помогнеш в това, но се инатиш. Защото главата ти се е замаяла от любов! Та това си е подигравка с всички нас. Колко войни и колко мъртви роднини, колко пожари очакват страната ни, само защото главата ти се е замаяла от любов? Сега вече държа да ми отговориш.