Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Поквари нещо, което ми принадлежеше, Елин Галантиус - отсече Майев. - И сега трябва да бъде пречистено.
Фенрис скимтеше, все още мъчейки се да пропълзи до мъртвия си брат на земята. Елфите умееха да изцеляват телата си, може би сърцето на Конал щеше да се затвори...
Гърдите му се надигнаха от хриплива, повърхностна глътка въздух.
И не помръднаха повече.
Воят на Фенрис разсече нощта.
Каирн я пусна и Елин се стовари на длани и китки върху стъклата.
Остана така, почти просната върху острите парчета. Короната се килна от главата ѝ и заподскача по пода, разпръсквайки драконско стъкло по пътя си. Сетне се търкулна в рязък завой по верандата. Чак до каменния парапет.
И падна в ехтящата, омразна река отдолу.
- Няма кой да ти помогне - гласът на Майев беше празен като черното пространство между звездите. - Никой няма да дойде за теб.
Пръстите на Елин се свиха сред парчетата древно стъкло.
- Помисли върху това. Помисли си за тази нощ, Елин. - Майев щракна с пръсти. - Приключихме.
Каирн сграбчи веригите ѝ.
Краката ѝ се подкосиха, по стъпалата ѝ се отвориха нови рани. Тя почти не ги усети - почти не ги усети в морето от ярост и огън, закътано навътре, навътре в нея.
Ала когато Каирн я вдигна с безжалостно груби ръце, тя атакува.
Два удара.
С първия заби дълго парче стъкло от едната страна на шията му. Той залитна назад и изруга, пръскайки кръв от дълбоката рана.
Елин се завъртя на място сред резливите късове и хвърли парчето, озовало се в другата ѝ ръка. Право към Майев.
Стъклената стрела я пропусна на косъм, одрасквайки светлата ѝ буза, преди да издрънчи в каменната облегалка зад нея. Совата отгоре изпищя.
Варварски ръце я докопаха. Каирн крещеше като обезумял - Ах, ти малка кучко! - ала Елин не го чуваше. Защото по бузата на Майев шурна тънка струйка кръв.
Черна кръв. Тъмна като нощта.
Тъмна като очите, които кралицата впери в нея, вдигайки ръка към лицето си.
Краката на Елин омекнаха и тя не оказа съпротива, когато стражите я повлякоха назад.
Като примигна, кръвта стана червена. Мирисът ѝ - металически като този на нейната собствена.
Оптична измама. Халюцинация, поредният сън...
Майев загледа аленото петно върху бледите си пръсти.
Ониксовочерен вятър връхлетя Елин, уви се около шията ѝ. И я притисна толкова помитащо, че всичко изчезна.
9
Каирн я окова за олтара и я остави.
Фенрис се появи дълго след като тя се свести.
Кръвта ѝ още течеше покрай парчетата стъкло, които Каирн беше сложил в краката ѝ.
Този път не вълк влезе в каменната стая, а елф.
Стъпките на Фенрис ѝ говореха достатъчно дори преди да съзре мъртвилото в очите му, бледността на златистата му кожа. Продължи да се взира в нищото даже след като спря пред олтара.
Лишена от всякакви думи, несигурна дали гърлото ѝ изобщо би проработило, Елин мигна три пъти. Добре ли си?
Той ѝ отвърна с две мигвания. Не.
По бузите му още личаха дири от солени сълзи.
Тя протегна разтреперан пръст към него и веригите ѝ издрънчаха.
Фенрис пъхна безмълвно ръка в нейната.
Съжалявам, оформи Елин с устни, макар че Фенрис едва ли ги виждаше през цепката на желязната ѝ маска.
Той стисна ръката ѝ.
Сивият му жакет беше разкопчан отгоре и разкриваше малко от мускулестите му гърди. Сякаш не си бе направил труда да го закопчае в бързината да си тръгне.
Стомахът ѝ се преобърна. Онова, което несъмнено го бе накарала да стори, докато тялото на мъртвия му брат близнак още лежеше на верандата...
- Не знаех, че ме е мразил толкова - програчи Фенрис.
Елин се вкопчи в ръката му.
Той притвори очи и пое треперлива глътка въздух.
- Майев ме пусна само колкото да извадя стъклото от краката ти. После... после трябва да се върна там.
Фенрис посочи с брадичка към стената, където обикновено седеше. Понечи да прегледа краката ѝ, но тя пак го стисна за ръката и мигна два пъти. Не.
Искаше ѝ се да остане в този свой облик още малко, да по-скърби като елф, не като вълк. И тя да послуша още мъничко приятелския му глас, да почувства приятелския допир...
Елин заплака.
Не съумя да се сдържи. Не и след като сълзите рукнаха. Мразеше ги, мразеше насечения си дъх, спазмите на тялото си, запращащи светкавици от болка надолу по краката и стъпалата ѝ.
- Ще ги извадя - каза Фенрис, а тя нямаше сили да му обясни, че не плаче заради стъклата, заради плътта, разсечена до кост.
Той не идваше за нея. Не идваше да я спаси.
Трябваше да се радва за това. Да изпита облекчение. Да, отдъхна си за него. Но... но...
Фенрис извади пинсети от кутията с инструменти, оставена от Каирн.