Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Дум!
Мечката от другата страна на вратата удари стъклото.
Вратата се разтресе, но издържа.
Скофийлд се обърна към шума, изгледа мечката и попита:
— Добре ли сте там?
Зак и Ема кимнаха.
— А ти, Чад?
Младият фирмен служител седеше опрял гръб на стената и с наведена глава. Погледна Скофийлд. Явно беше потресен от всичко, което им се бе случило, но кимна.
Скофийлд пак погледна мечката от другата страна и каза:
— Мисля, че е време доктор Иванов да ни разкаже повече за това място.
Групата се събра около руския учен.
— Добре, докторе, наясно сме най-общо с картината на остров Дракон — каза Скофийлд. — Сега искам подробностите от някой, който ги познава. Искам да знам всичко за острова, от разположението на атмосферното оръжие до това, какво можем да направим през следващите осемдесет минути, за да му попречим да се задейства.
Иванов поклати глава.
— Остров Змей е непристъпна скала, крепост. При достатъчно хора по стражевите кули е много трудно да бъде превзет със сила.
— Щом е така непристъпен, как тази група е успяла да го овладее толкова лесно? — попита Майка.
Иванов въздъхна.
— Подозирам, че са подкупили един от членовете на минималния екип, който идвах да заместя. И по-точно доктор Игор Котски. В новата Русия на нас, учените, не ни плащат достатъчно добре, а зная, че Котски беше затънал в дългове. Лесно биха могли да го купят. Всички можем да бъдем купени. Когато самолетът ми пристигна на Дракон, Котски беше при хангара, махаше ни, приканваше ни да отидем при него… да влезем в касапницата.
— Добре, разкажете ни за оръжието — рече Скофийлд. — Съобщиха ни, че можем да осуетим използването му, като откраднем или унищожим някакви сфери от червен уран или ракетите, които ще ги изстрелят в облака газ. Това вярно ли е?
— Да, вярно е — отвърна Иванов. — На теория бихте могли да попречите и на създаването на самия газов облак, но вече е твърде късно за това. Ако унищожите комините сега, може да създадете прекъсване в облака, но то няма да е достатъчно широко. Атмосферният пламък е невероятно силен. Ще успее да прескочи подобно прекъсване. Трябва да има най-малко деветдесет минути без отделяне на газ, за да се създаде достатъчно голяма пролука, а това вече е невъзможно.
— Значи ни остават сферите и ракетите?
— Да.
— Къде се пазят тези сфери?
— В запечатана лаборатория на върха на по-ниската от двете кули, разположени върху основната. Те са причината врагът да се бави. Поради значителната си мощ, сферите от червен уран се държат на температура, близка до нула по Келвин или минус двеста седемдесет и три по Целзий. Затова трябва да се подготвят преди използването им. Подготовката включва загряване до температурата на околната среда с много прецизно увеличаване на градусите, тъй като в противен случай структурата им ще се наруши и те ще изгубят способността си да запалят газа.
— Колко такива сфери има? — попита Шампион.
— Ами… в лабораторията са шест… — малко колебливо отвърна Иванов.
Скофийлд забеляза колебанието му и попита:
— Има ли и други сфери на острова?
Иванов се намръщи.
— Има тайна лаборатория, построена точно под главната кула, под основния стълб. До нея се стига само с кодиран асансьор и е оборудвана с друга загряваща апаратура и една сфера. Това е резерва, последен ход в случай на ядрен конфликт, но…
— Но?
— Но Котски не знае за нея. Няма достъп до тази информация. И щом Котски не знае за лабораторията, значи нападателите също не биха могли да знаят.
— Хммм. — Скофийлд прехапа устна и се замисли. — Все пак, ако успеем да се доберем до по-ниската кула и да прекъснем процеса на загряване, ще направим сферите безполезни.
— Да, ако стигнете там навреме — каза Иванов.
— Можем ли да унищожим сферите с граната? — попита Шампион.
— Не, твърде са плътни и конвенционалните експлозиви изобщо не могат да им навредят. Няма дори да напукат сфера от червен уран. За целта е необходима мощна, изпълнена точно навреме и много внимателно калибрирана имплозия.
— А колко тежат сферите? — попита Скофийлд.
Иванов сви рамене.