Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Докато мотрисата ме отвежда далече от центъра на Манхатън, аз съзерцавам мрака на тунела и в главата ми нахлува нов спомен: „През всичките тези години не съм преставал да мисля за теб. Питах се къде си, какво правиш, дали някога ще те видя отново.“
Накрая стигам моята спирка, слизам и се изчаквам по стъпалата, за да попадна сред какофонията на града. „Понякога дори си представях как те виждам отново, как се сблъсквам с теб случайно на улицата.“
Вървя по улицата, лавирайки между коли, пешеходци, столчета пред кафенетата и ето че накрая се озовавам в галерията и бутвам вратата. „Вярваш ли, че всеки си има своята душа близнак?“
— Лууузи!
Внезапно някой пуска отново звука и като че ли е прекалил със силата му. Гласът на Магда буквално ме удря като порив на вятър и ме запраща назад.
— Какво правиш тук толкова рано?
Облечена в обичайния си безупречен черен тоалет на „Шанел“ със задължителните диаманти и упорито борещата се с гравитацията прическа, тя седи буквално замръзнала зад бюрото на рецепцията с наполовина изядена багета в едната ръка и фрапучино с обилен капак от сметана в другата. Изглежда така, сякаш е хваната насред някаква пакост.
Като побързва да изтрие издайническите бели мустачки от сметаната около устата си, тя оставя багетата и фрапучиното така, сякаш са контрабандни стоки, и потраквайки, се понася към мен на неестествено високите си токчета. Валентино подтичва до нея — перфектно копие на стопанката си с диамантената си каишка и черното палтенце.
— Реших, че трябва да започна по-навреме подготовката за изложбата в петък — изломотвам аз, докато тя сграбчва ръцете ми и ме дарява с обичайните за всяка сутрин целувки с ярко червило.
Окей, това не е съвсем вярно, но не мога да й разкажа за Нейт, нали така?
— Облечена си със същите дрехи!
— Моля? — Хммм, май нямам избор.
— Със същите дрехи като вчера! — отсича тя и очите й се плъзват по мен като скенери. — Да не би снощи да си останала с клиента?
— Ами, всъщност… — започвам и цялата се изчервявам. Мътните го взели! Разкриха ме! Тя вече знае, че съм прекарала нощта с Нейт, което е крайно непрофесионално от моя страна, нали така? Паникьосвам се. И сега как ще й обясня?
— Аха, знаех си!
И тук дойде голямата изненада. Тя не само че не ми се ядоса, ами плесна щастливо с ръце и се провикна възбудено:
— Ще се видите ли пак?
— Тази вечер. Ще ме води на вечеря — изстрелвам, преди да съм успяла да се спра. Не съм в състояние да сдържам новината в себе си. Трябва да кажа на някого! Поправка — трябва да кажа на целия свят!
Лицето на Магда светва като стоватова електрическа крушка.
— Казах ли ти, а?! — провиква се тя и ме поглежда триумфално. После обаче свъсва вежди и пита: — Погледна ли му обувките?
Поглеждам я объркано. И тогава ми просветва. Разбира се! Задължителните добри качества на всеки мъж!
— Произведени в Италия! — отсичам, досещайки се за периода на тършуването си из апартамента му. И отново се изчервявам.
Обаче Магда не страда от никакви скрупули. Дори и да й бях подарила печеливш билет от лотарията, надали щеше да бъде по-щастлива.
— Лууузи, това е невероятно! — ахва възхитена тя.
Което, според мен, е малко прекалено. Така де, на обувките от време на време им се случва да бъдат италиански — дори и на моите. Нищо, че са само от „Найн Уест“. Но въпреки това се изпълвам с невероятно задоволство, че Нейт отговаря на всички показатели от нейния велик списък.
— А часовникът му? — привежда се заговорнически към мен тя.
— Хммм…
Въобще не си спомням дали е имал часовник или не, но в крайна сметка да не съм гледала китката му, я! Сега, като си помисля, съзерцавах някои по-различни части от тялото му.
— Не съм много сигурна — отговарям неопределено. Но за мое щастие шефката ми изобщо не е разочарована.
— Не се притеснявай! — махва решително с ръка тя. — Всичко ще бъде наред! Даже повече от наред! Повярвай ми! Никога досега не съм грешала, когато се стигне до сватовничество! Не забравяй, че омъжих дори Белинда — след като я научих да използва самобръсначка, разбира се!
Сега вече разбирам защо Магда жъне толкова успехи като сватовница — прилича ми на Джейсън Бърн на мисия!
— Знаеш ли, всъщност в дадения случай нямаше нужда да се правиш на сватовница, защото… — Исках да й обясня за нас с Нейт, за това как ние вече се познаваме, за всичко.