Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Беше направо невероятно. Дори веднъж ходих на психоаналитик заради това.
— Психоаналитик ли? — обаждам се най-сетне аз.
— Е, все пак живеех в Лос Анджелис. Там всички си имат психоаналитици — пояснява стеснително той. — Чувствах се депресиран от работата си, но най-неочаквано се оказа, че през цялото време съм говорел само за теб.
По кожата ми плъзват буйни вълни на радост. Дори и не си позволявах да си представя, че той мисли за мен. Още от самото начало на края приех, че той никога повече не се е сетил за мен, че отдавна ме е забравил. Ала ето че докато аз съм била в Лондон и съм мислела за него, той е бил в Лос Анджелис и също си е мислел за мен.
— Виж какво, знам, че това звучи глупаво, но… — Не довършва. Поколебава се, но после вдига очи към мен и изрича: — Вярваш ли, че всеки си има своя душа близнак?
Очите ни се срещат. Сърцето ми забива като лудо. Замайването ми се засилва. Пих твърде много вино. Всъщност всичко ми дойде малко в повече. И въпреки това се изпълвам с такава яснота и категоричност, че без никакво колебание изричам:
— Да, вярвам, Нейт. Убедена съм, че всеки си има своя душа близнак!
И после то се случва.
Той се привежда към мен, хваща ръката ми, пръстите му се сплитат в моите и ме придърпва бавно към себе си. Бавно и нежно. Аз затварям очи и се отпускам. Сякаш нищо не се е променило. Той си е съвсем същият, ухае по същия начин, а когато устните му докосват моите, всичките тези десет години просто се изпаряват и ние сме отново на онази гондола във Венеция…
И целувката му е съвсем същата.
Девета глава
През една от пролуките на щорите нахлува сноп слънчеви лъчи, затопля клепките ми и постепенно ме изважда от съня. Отварям бавно очи, очаквайки да видя бродирана индийска завивка, върху която са нахвърляни купища дрехи, крещящи аленочервени стени и всеобща натурия. Вместо това обаче ме посреща снежнобял простор. Арктически пейзаж от чисти чаршафи, празни бели стени и километри празен бял килим.
За части от секундата не мога да осъзная къде се намирам.
А после всичко се връща.
Днес е на следващата сутрин и аз съм в спалнята на Нейт. В леглото на Нейт. С Нейт.
И когато си давам сметка за това, протягам ръка към другата страна на огромното легло. Само че той не е там. За момент се вцепенявам. В гърдите ми отново се надига старата несигурност — но само докато не долавям един слаб звук от изливане на вода. Идва от съседното помещение. Разбира се. Нейт сигурно е под душа. Затварям очи и се отпускам блажено под завивките. Приласкана в меките, топли дълбини на леглото, аз се отпускам и отново се свивам като въпросителен знак. Наслаждавам се на безупречните ленени чаршафи, на огромния мек матрак, на най-меките пухени възглавници на света, на спомена от предишната нощ… Сякаш съм в някакъв суперскъп хотел.
Окей, Луси, стига с това легло! Какво ще кажеш за секса?
По гръбнака ми пролазват тръпки на върховно доволство и се разстилат като ударна вълна из цялото ми тяло. Подобно на човек с прекрасна тайна, и аз искам да скътам спомените завинаги в сърцето си и никога да не ги изпусна. Да си ги държа скрити вътре, за да мога да ги превъртам и да им се наслаждавам отново и отново, опиянявайки се от всеки отделен момент.
Беше невероятно и същевременно напълно естествено, сякаш никога не сме се разделяли. Всичко си пасна перфектно. Подобно на две парченца от пъзел ние просто се сляхме един с друг. Това е, което помня най-ярко, защото останалото ми е малко като в мъгла. Замаяна от похотта и алкохола, аз имам бегли спомени за това как се върнахме в неговия апартамент, как започнахме да се целуваме още в коридора, как събличахме една по една дрехите си и как накрая, съвсем голи, се стоварихме на леглото му. Допирът на кожа о кожа, неговите устни, пръсти, бедра…
Изчервявам се при този спомен. Стомахът ми се преобръща, когато всички усещания от предишната нощ се втурват като порой в съзнанието ми. Кожата ми отново настръхва. Долавям откъслечни сцени от сплетени крайници, следвани от нови и нови сцени, и…
— Луси?
Гласът на Нейт ме връща към реалността. Отварям очи и го виждам застанал в долната част на спалнята само с една хавлия, преметната през кръста. Мускулестото му тяло проблясва от капчиците вода и аз виждам как от врата му се спуска една струйка, минава през гърдите му, слиза до корема, а после и още по-надолу…
И макар с махмурлук, тялото ми реагира. Едва се сдържам да не го придърпам към себе си и да го завлека под завивките с мен. Всъщност защо пък не?