Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Не се присъединявам... - Корн се ухили безпомощно на Карин и Бекер. - Тòва е малко раздразнена...
— Надявам се, не смятате, че стават лекари от желание да облекчават човешките страдания? Още не съм попадала на такъв лекар. Няма такъв между колегите на Станли и неговите тъй наречени приятели. Станали са лекари, защото майките им са го искали. Ако не могат да станат лекари, стават зъболекари или аптекари само и само да задоволят болните амбиции на мамчето. Трябва да ги видите в присъствие на майките им. Абсолютна гадост.
— Ами... - обади се Карин след доста дълга пауза. - Май че е време да тръгваме.
На вратата Корн ентусиазирано стиска ръката на госта си по-дълго от нормалното. „Ако имаше опашка - помисли Бекер, - сигурно щеше да я размахва енергично...“ Корн стисна ръката и на Карин, а после я целуна по бузата.
— Благодаря ти - прошепна ѝ той. - Толкова съм ти благодарен!...
Тòва стоеше зад съпруга си и следеше шоуто с изражение на дълбоко безразличие.
***
— Уау - възкликна Бекер веднага щом влязоха в колата си.
— Все още ни гледат - предупреди го Карин. Тя махна на Корн, който стоеше под светлината на външната лампа, вдигнал ръка и загърчил възторжено пръсти.
— Майчице мила - въздъхна Бекер. - Каква двойка само.
— Тя изглежда малко...
— Нали? Живо доказателство, че парите не купуват щастие. И за какъв дявол се беше накичила като новогодишна елха за едно малко пиршество с омари?
— Как, не знаеш ли? Заради него, разбира се!
— Заради него? Досега мислех, че жените се труфят заради другите жени.
— Понякога. Но не и тази вечер. Закачила беше всички тия скъпоценности върху себе си заради него. За да демонстрира богатството му. Някои от тия хора са като бедуини: настояват жените им да носят всичко, което притежават.
— Ако го прави заради него, то това е единственото нещо, което върши за него. Станли определено не ѝ е любимец.
Карин потупа съжалително ръката му.
— Джон, имаш впечатляващи знания за много неща. Но жените не са между тях.
— Признавам, че има нещо неясно около нея... Добре, поправям се: ако следи човек приказките ѝ, излиза, че не харесва особено много съпруга си.
— Напротив. Според мене приказките ѝ посочват само, че той не прекарва достатъчно време с нея. Ако не го обича, няма да я е грижа дали той прекарва достатъчно време с нея или не.
— Ако човек погледне на приказките ѝ от този ъгъл, излиза, че тя се опитва да не допуска желание у някой да прекара повече време с нея. Или се наклепва по този начин, пак за да го ощастливи?
— Не, за да го вбеси.
— Трябваше да се сетя.
— Той държи на красотата ѝ, за да може да я излага пред публиката като трофей - също както излага на показ диамантите ѝ. Тя обаче прави всичко, зависещо от нея, за да я скрие... Хубава ли е според тебе?
— Предполагам - ако си го разреши. Но не колкото тебе.
— Какъв лъжец си, Джон! - възкликна Карин. - Тя е направо великолепна. Нещо, което дори и безнадеждно влюбен мъж като тебе може ясно да забележи.
— Аз имам очи само за тебе.
— Колко хитро - отвърна тя.
— Остава неизяснен въпросът, как така грозник като Станли се снабдява с жена като тая? Пари, обществено положение, титла пред името ѝ - този ли е отговорът?
— Не е чак толкова грозен.
— Не е привлекателен като нея.
— Зависи пак от гледната точка. Той има скръбни очи.
— Не съм забелязал.
— Естествено. Но повярвай ми, той има много изразителни очи.
— За какво си бъбрихте вие двамата в другата стая?
— За тебе. Той те харесва много.
— Това ти каза?!
— А на кого да го каже, на тебе? Щеше да реагираш по същия ужасен начин, както го правиш сега - дори сигурно още по-лошо. Изглежда ми самотен човек. Има голяма нужда от приятел. Също като тебе.
— Аз не съм самотен.
— Можеш да имаш и друг приятел освен Тий. С Тий сте прекалено еднакви, за да има полза от приятелството ви и за единия, и за другия. Вече ми призна, че никога не разговаряте истински с него.
— Не смятам, че имам нужда от Станли Корн, благодаря за предложението.
— Той не е хомо, ако това те тревожи.
— Не позна - не ме тревожи точно това. Интересно все пак как разбра? Женитбата не е доказателство за нищо в наши дни.
— Една жена лесно може да разбере дали един мъж е хомо или не от начина, по който я гледа. Вярвай ми, той е нормален. Не обърквай кротък мъж с хомо. Вероятно не го харесваш, защото не можеш да го проснеш на земята, без да се почувстваш грубиян.