Царицата на Палмира [Златните вериги]

Жриците доближиха една купа. Юлия Корделия потопи ръцете си в нея. Извади ги, изцапани с още топлата кръв на принесеното в жертва животно. С крайчеца на пръстите си тя положи едри капки от нея върху корема на задушената от ридания Улпия.

Потапяйки отново пръстите си в кръвта, Юлия Корделия нарисува с тях там като с четка пресечени линии.

— Еееооо! Еееооо! Ейййоо, Господарю на огъня, о Господарю на пламъка на живота, дай на дланите ми възможността да изпълнят твоите желания!

Без да се интересува от гърчовете на Улпия, тя разтри непоколебимо члена на бика. Кръвта и течностите в него се оттекоха между бедрата на младата съпруга.

Извръщайки се внезапно от полуприпадналата Улпия, Юлия Корделия се присъедини към слугините, които пееха и на свой ред достигаха до транс. Разпервайки ръце, тя постави лепнещите си от кръвта длани върху златния диск. От там се разнесе тръпчива, предизвикваща гадене миризма, която се смеси с мириса на тамян.

— Господарю на огъня! Чуй жалбата на Улпия, о Господарю на светлината, дай й способността да бъде майка!

Юлия Корделия се отдръпна от диска, за да отиде при Улпия. Младите жрици й подадоха две сребърни купички. Едната съдържаше спермата на бика, другата мляко от юница. Без да обръща внимание на сълзите и молбите на своята снаха, тя започна да маже с тях разтърсваното й от спазми тяло.

Това продължи, докато слънцето стигна до края на златния диск и изчезна толкова внезапно, сякаш му бяха отсекли лъча.

Едва тогава Клавдия, както и майка й, дочуха вълнението от улицата, което отекваше из залите на храма. Юлия Корделия завърши, без да мигне, церемонията. Слугините отнесоха заекващата от ужас Улпия към басейн зад базиликата, където щяха да я изкъпят и да я приспят с помощта на подходяща отвара.

Когато вратата се затвори, Юлия Корделия попита със смръщени вежди:

— Какво става навън? За какво е цялата тази врява?

Млади момичета изтичаха към стълбите на храма, където се трупаше тълпа. Едно от тях, ужасено, се върна почти веднага.

— Август е задържан от персите! Варварите са пленили римския император…

— Какво говориш? – извика Клавдия, хващайки я грубо за ръката.

— Това разказват пред храма – увери младото момиче със сълзи на очи. – Валериан Август е задържан от персите на 13 септември.

Клавдия пресметна машинално. Повече от шест дни. Точно преди Аврелиан да напусне Никополис. Новината трябва да е стигнала до Рим по-бързо, отколкото до Сирмиум. Той сигурно вече знаеше. Всъщност цялата империя вероятно щеше да научи новината всеки момент!

Тя потърси очите на майка си. Юлия Корделия поклати глава с още по-дълбоки от умората бръчки, сякаш беше прочела мислите на дъщеря си.

— Боговете решават – прошепна тя. – Слънцето решава за времето, Митра решава за властта. Хората само въплъщават техните желания. Отнася се и за императора.

* * *

Из града и околните села, из цялата империя новината за пленяването на Валериан Август пося ужас и безумие. На групи, мъже и жени, богати и бедни, свободни граждани на Рим или освободени роби, всички се втурнаха към претъпканите храмове.