Царицата на Палмира [Златните вериги]

В горната част на храмовия свод от изваяна пукнатина изскочи слънчев лъч. Той заискри по края на диска, заливайки го с ослепително петно. Много бавно, то се разпространи по ръба на диска, стопляйки златото, сякаш се разтапяше в него.

Юлия Корделия не помръдна. Под широката копринена тога в синьо и златисто слабото тяло на великата жрица изглеждаше като направено от дърво. Коланът с пискюли, украсен с двете фигури – на Бога Слънце и на Митра, спираше и без това едва доловимото й дишане. Само устните й потрепваха от едва чута молитва, с която посрещаше с добре дошъл Непобедимия Бог Слънце, Великия Непобедим Бог Слънце.

А самото слънце потъваше невъзвратимо към сърцевината на диска. Полумракът в малката базилика се стопли, лишен от сенките.

Клавдия очакваше да види по лицето на майка си белезите на старост и слабост, които беше открила предишния ден. Дали заради внезапно засилилата се светлина от златото, или заради силното напрежение, което трептеше в тялото на Юлия Корделия, протегнато в тази върховна поза на отдаване на нейния бог, но докато слънцето заливаше гладкия метал на големия диск, за нейно голямо облекчение, тя й се стори също толкова силна и достойна за вниманието на някой бог, каквато я помнеше.

Когато небесното светило най-после заля половината от диска, обагряйки стените със златистите си отблясъци, Юлия Корделия се изправи.

С протегнати напред ръце тя сякаш поглъщаше скъпоценната и силна светлина. Произнесе няколко пъти с дрезгав глас името на бога. Устата й се закръгли и от нея се чу звук, приличащ на колеблива музикална нота.

— Еееооо! Ееееейохооо!

Той се нюансира, стана по-висок, отекна в диска, който му отговори с тържествен отзвук. Клавдия усети как звуковата вълна се блъсна в гърдите й. Потрепването, което толкова пъти я беше обземало като дете, после като младо момиче, когато майка й свещенодействаше, накара коремът й да се свие. Тя се отдаде на това преживяване с удоволствие. Да, майка й още беше в състояние да накара златният диск да пропее!

Юлия Корделия си пое за кратко дъх. Клавдия се остави да бъде носена от гласа на майка си, с неговите чувствени и омагьосващи интонации.

— Еееооо! Ееееейохооо!

Пеенето премина в думи, които се разтваряха във всемогъществото на слънцето.

— Господарю на огъня! Горящо сърце на живота, изслушай ме. Боже на боговете, чуй дъха на твоята слугиня. Ела в мен, Огнено тяло! Еееооо! Бляскава красавице, чуй жалбата на Улпия, дъщеря на Улпий Кринитий, съпруга на Луций Домиций Аврелиан! О, Господарю на огъня на живота, кажи й присъдата на диска.

Още и още пя Юлия Корделия. После коленичи толкова ниско, че воалите и косата й докоснаха плочите на земята.

Изпаднала в транс, тя затрепери толкова силно, че в един миг човек можеше да си помисли, че невидима ръка я разтърсва, сякаш беше просто някаква платнена топка.

Млади слугини, помощник-жрици в храма, се приближиха, оформяйки полукръг зад нея. На свой ред те вдигнаха ръце към златния диск, повтаряйки гърления звук, който беше надала Юлия Корделия. Базиликата се изпълни с него, отеквайки с всеки свой камък.

Слънчевата вълна потрепери върху гладкото злато на диска. Великата жрица започна да се тресе по-силно. Невидима ръка караше хилавото й тяло да се гърчи ужасяващо. Мъртвешки бледото й лице, опънатата й кожа, която блестеше от пот, станаха толкова красиви, че този път развълнуваха сърцето на Клавдия.