Царицата на Палмира [Златните вериги]

Веднага щом дойдоха на себе си, Юлия Корделия и жриците й залостиха храма на Непобедимия Бог Слънце, преди тълпата да го обсади. Слугините получиха заповед да не излизат от него под никакъв претекст. Смрачаваше се, но те имаха в складовете за дарове достатъчно храна и напитки, за да издържат няколкодневна обсада.

— Което няма да се наложи – увери Юлия Корделия с усмивка, която й се искаше да изглежда уверена. – Утре всички ще са възвърнали разсъдъка си.

Клавдия, която мълчеше ядосана, одобри с гримаса решението на майка си. Щеше да бъде много непредпазливо да се върнат във вилата. Улпия спеше още, замаяна от дрогата. Нямаше какво друго да правят, освен да изчакат да съмне и тълпата, която бродеше из града, да се успокои.

Обаче безсилието й беше непоносимо. Не трябваше ли точно в такъв момент тя да бъде до Аврелиан?

Рим сигурно беше сразен от ужасната новина. Заговори и удари под пояса вероятно се рояха из Капитолия и сената като червеи в презрял плод. След като преминеше изумлението, а в Рим то вероятно вече беше отминало, хаосът щеше да бъде последван от безмилостна война за върховната власт. Щяха да се разкъсват лакомо, за да хванат лавровия венец, който Валериан току-що беше изпуснал по толкова глупав начин.

Галиен Цезар, неговият син, сигурно вече събираше групите си от сенатори и генерали, станали отдавна негови слуги. Това трябваше да бъде така очакваният от Аврелиан миг, в който той щеше да покаже силата си и да му се противопостави. Но щеше ли да успее да прояви волята и хитростта за това?

Ако можеше да разчита на Максим да защитава Аврелиан от смъртоносните машинации на Галиен или подобните нему! Клавдия знаеше, че брат й е все така по детски слаб, когато се налага да се надлъгва с хитреците!

Да! В момента наистина беше безсилна! О, колко се упрекваше, че дойде в Сирмиум, за да успокои детинските сълзи на Улпия и да открие отчайващата гледка на старостта на майка си!

* * *

През нощта, когато жените вече дремеха върху натрупаните в един ъгъл на базиликата възглавници, през дебелите дървени врати се чу гласът на Аелкан, стария управител.

Юлия Корделия, която не спеше, първа се изправи. По нейна заповед слугините повдигнаха тежките греди, които затваряха вратите. Аелкан се промъкна пъргаво във вътрешността на храма, последван от трима роби, увити като него в пелерини с качулки.

Юлия Корделия го прие студено, с посивяло от умора и напрежение лице.

— Защо трябваше да се изоставя вилата в подобна нощ? Не съм ти го заповядала.

Като отметна назад качулката си, Аелкан каза, без да трепва:

— Мислиш ли, че ще те оставя сама насред това безумие? Има достатъчно мъже във вилата, за да я защитават. Ти, ти имаш нужда от мен тук.

Светлината на факлите придаваше зловещ вид на сенките. Викове, приличащи на животински вой, идваха отвън.

Клавдия видя как младите слугини, противно на своята господарка, поглеждат вече по-спокойно към Аелкан. Въпреки възрастта си, той все още притежаваше силната фигура на голям воин, какъвто е бил, онзи, който беше предал цялото си знание за войната на Аврелиан. Неговата смелост никога не беше му изневерявала и в подобна нощ, независимо от гордостта на Юлия Корделия, той без съмнение беше добре дошъл.