Приключенията на Казанова

В голяма опасност съм да се удавя в лагуните. Писма от Ч.Ч. и М.М. Сдобряване при среща в казиното в Мурано. Научавам името на приятеля на М.М. и се съгласявам да го поканя на вечеря заедно с общата ни любовница в моето казино.

Времето беше ужасно. Вятърът духаше силно и студът проникваше до мозъка на костите ми. Стигнах до брега, огледах се за някаква гондола и извиках за лодкари. Но напразно. Според венецианските полицейски закони, подобен случай не би трябвало никога да има. За всяко преминаване трябва да стоят готови най-малко две гондоли всеки два часа за публиката. Почти не се случва да не се намери даже и една гондола. Но днес това беше така. Нямаше никаква лодка, никакъв лодкар. Какво да се прави? Облечен в обикновено ленено облекло, аз не можех в такова време да се разхождам цял час по брега. Ако имах ключ, вероятно бих се върнал в казиното, но сега трябваше да изтърпя наказанието, че в раздразнението си го бях върнал. Вятърът почти ме отнасяше, а не можех да вляза в някаква къща, за да се предпазя от неговата ярост.

Имах в джоба си триста филипи219, които бях спечелил вечерта в игра и една кесия пълна със злато.

При тези обстоятелства трябваше да се страхувам от крадците в Мурано, много опасни главорези и смели убийци, които се ползуват с известна ненаказаност и злоупотребяват с нея, тъй като имат редица привилегии, дадени им от правителството, за да се набавят необходимите работници за многобройните фабрики за огледала и стъкларии на острова. За да не се изселят, правителството им гарантира венециански граждански права. Трябваше да се опасявам да срещна по пътя си няколко от тези разбойници, които най-малкото биха ме оставили гол-голеничък, защото случайно нямах в себе си даже и малкия си меч, който в моя любим град трябва да носят всички честни хора, за да защитят живота си.

В това безизходно положение, внезапно видях светлина през цепнатините на прозоречните капаци на една къщичка. Приближих се и похлопах боязливо на капака.

— Какво искате? — ме попита един човек, съвсем учуден, като ме видя. С няколко думи му описах положението, в което се намирах, поставих едновременно в ръката му един филипо и го помолих да ме пусне да вляза, за да се предпазя от лошото време. Моят талер подействува по-силно от думите ми — с една дума, той ми отвори вратата, аз влязох и го помолих, обещавайки му още един филипо, да ми намери гондола, която да ме откара във Венеция. Отправяйки благодарност към добрия бог, той бързо се облече и се отдалечи, като ме увери, че ще ми докара веднага една гондола. Останах сам в една мизерна стая, в която цялата фамилия лежеше върху широко черно легло, като ме гледаше учудено в моя своеобразен костюм. След половин час добрият човек се върна и ми съобщи, че лодкарите били на брега, но искали да им се плати предварително. Казах, че съм съгласен, дадох му неговия филипо, благодарих му и тръгнах.