Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Месец след оставката президентът Форд помилва Никсън.
Джордж беше възмутен, също като почти всички други. Прессекретарят на Форд подаде оставка. Вестник Ню Йорк Таймс писа, че помилването е „дълбоко неразумно, спорно и несправедливо действие“, което с един удар разрушава доверието в новия президент. Всички бяха на мнение, че Никсън се е спазарил с Форд, преди да му предаде поста.
— Повече не мога да понасям това — каза Джордж на Мария. Двамата бяха в нейната кухня и той смесваше зехтин и червен винен оцет, за да подправи салатата. — Да си седя зад бюрото във Фосет Реншоу, докато страната отива по дяволите.
— Какво ще правиш?
— Много мисля за това. Искам да се върна в политиката.
Мария се обърна да го погледне и Джордж с изненада видя по лицето й неодобрение.
— Какво имаш предвид? — попита тя.
— Конгресменът от избирателния район на майка ми, Девети район в Мериленд, се пенсионира след две години. Мисля, че мога да получа номинацията за неговото място. Всъщност, знам, че мога.
— Значи вече си говорил с тамошната организация на Демократическата партия.
Мария определено му се сърдеше, ала Джордж нямаше представа защо.
— Просто проучвателни разговори, да.
— Преди да говориш с мен.
Джордж се сепна. Връзката им беше започнала едва преди месец. Нима наистина вече трябваше да уточнява всичко с нея? Почти го каза на глас, но преглътна забележката и опита по-меко:
— Може би първо трябваше да говоря с теб, но не ми мина през ума.
Поръси салатата със зехтина и оцета и започна да я бърка.
— Знаеш, че току-що кандидатствах за една наистина добра позиция в Държавния департамент.
— Разбира се.
— Струва ми се, ти знаеш, че искам да измина целия път до самия връх.
— И се обзалагам, че ще го направиш.
— Не, с теб няма да мога.
— За какво говориш?
— Старшите служители в Държавния департамент трябва да са аполитични. Те трябва да служат на демократическите и републиканските конгресмени с равно усърдие. Ако е известно, че имам връзка с конгресмен, никога няма да получа повишение. Винаги ще си казват: „Всъщност не можеш да се довериш на Мария Самърс, тя спи с конгресмена Джейкс“. Ще приемат, че съм лоялна към теб, а не към тях.
Джордж не се бе замислял за това.
— Наистина съжалявам — каза той. — Но какво мога да направя?
— Колко значи за теб тази връзка?
Стори му се, че зад предизвикателните й думи се крие молба.
— Е, малко е рано да говорим за брак…
— Рано ли? — отвърна тя и започна да се ядосва. — На тридесет и осем съм, а ти си едва вторият ми любовник. Да не мислиш, че съм търсила просто флирт?
— Щях да кажа — търпеливо заговори Джордж, — че ако се оженим, предполагам, че ще имаме деца и ще стоиш у дома да ги гледаш.
Лицето й пламна от възмущение.
— О, това ли си предполагал? Не само планираш да ми попречиш да напредвам в кариерата, но и всъщност очакваш да се откажа от нея изобщо!
— Е, обикновено жените правят това, когато се омъжат.
— Това правят, по дяволите! Събуди се, Джордж. Съзнавам, че майка ти от шестнадесетгодишна възраст се е посветила изключително на това да те отгледа, но ти си роден през тридесет и шеста, за Бога! Вече сме в седемдесетте. Дойде феминизмът. Работата вече не е нещо, с което жената се залавя, за да й минава времето, докато някой мъж благоволи да я превърне в своя домашна робиня.
Джордж се удиви. Това му беше дошло като гръм от ясно небе. Беше направил нещо нормално и разумно, а Мария кипеше от ярост.
— Не знам защо си толкова груба, по дяволите. Не съм провалил кариерата ти и не съм те превърнал в домашна робиня. И всъщност не съм те питал искаш ли да се омъжиш за мен.
Гласът й се сниши.
— Какъв задник си. Абсолютен задник.
Мария излезе от кухнята.
— Не си отивай — каза Джордж.
Чу как вратата на апартамента се затръшва.