Прагът на вечността [bg]

— Бих се в две революции и в две световни войни. Цяло чудо е, че изкарах толкова дълго.

После заспа и повечето роднини излязоха. Таня и Димка останаха да седят край леглото. Кариерата на Димка беше напреднала: сега работеше в Държавния планов комитет и беше кандидат-член на Политбюро. Все още беше близък с Косигин, но опитите им да реформират съветската икономика винаги биваха блокирани от кремълските консерватори. Съпругата му Наталия ръководеше аналитичния отдел на Външното министерство.

Таня започна да разказва за последните статии, които беше написала за ТАСС. По предложение на Василий, който сега работеше в Министерството на земеделието, тя беше отлетяла до Ставропол, плодороден южен край, където колхозите експериментираха със система за стимулиране според добива.

— Добивите растат — каза тя на Димка. — Реформата е много успешна.

— В Кремъл няма да харесат стимулите — отвърна Димка. — Ще кажат, че системата намирисва на ревизионизъм.

— Та тя действа от години. Тамошният първи секретар на партията е много предприемчив човек. Казва се Михаил Горбачов.

— Трябва да има приятели нависоко.

— Познава Андропов, който ходи там на процедури заради минералните води.

Шефът на КГБ страдаше от камъни в бъбреците, мъчителна болест. „Ако има въобще човек, който си заслужава такава болка, то това е Юрий Андропов“, рече си Таня.

Димка беше заинтригуван.

— Значи този Горбачов е реформатор, който е приятел с Андропов? Следователно е необикновен човек. Трябва да го държа под око.

— Стори ми се ободряващо разумен.

— Определено се нуждаем от нови идеи. Помниш ли как през шестдесет и първа Хрушчов предвиждаше, че до двадесет години СССР ще изпревари САЩ и в производството, и като военна мощ?

Таня кимна.

— По онова време го имаха за песимист.

— Вече минаха петнадесет години, а ние сме по-назад от всякога. И Наталия ми казва, че източноевропейските страни също изостават от съседите си. Мълчат си само заради огромните субсидии, които получават от нас.

— Добре е, че изнасяме много нефт и други суровини, за да можем да си плащаме сметките.

— Но не е достатъчно. Погледни Източна Германия. По дяволите, трябваше да построим стена, за да не бягат хората към капитализма.

Григорий се размърда. Таня се почувства виновна. Оспорваше основните неща, в които дядо й вярваше, седнала край смъртния му одър.

Вратата се отвори и в стаята влезе някакъв непознат. Беше старец, слаб и прегърбен, но безупречно облечен. Носеше тъмносив костюм, който му прилягаше съвършено, като на филмов герой. Бялата му риза блестеше, а цветът на червената му вратовръзка беше ярък. Такива дрехи имаше само на Запад. Таня никога не беше срещала стареца, но в него имаше нещо познато. Това трябва да беше Лев.