Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Нужни бяха пет месеца, но най-сетне Никсън се съгласи да предаде на специалния прокурор три необработени ленти от записващата система в Овалния кабинет.
Джордж Джейкс беше в кабинета с колегите си и слушаха лентата от двадесет и трети юни 1972, по-малко от седмица преди „Уотъргейт“.
Чу гласа на Боб Холдеман:
— ФБР не е под контрол, понеже Грей не знае как точно да го контролира.
Записът имаше ехо, но обработеният баритонов глас на Холдеман беше съвсем ясен.
Някой попита:
— Защо му е на президента ФБР да е под контрол?
„Реторичен въпрос“, каза си Джордж. Единствената причина беше да се принуди Бюрото да спре да разследва престъпленията на самия президент.
На записа Холдеман продължи:
— Разследването им вече води до някои продуктивни области, понеже са успели да проследят парите.
Джордж си спомни, че задържаните в „Уотъргейт“ имаха много пари в банкноти с последователни номера. Това значеше, че рано или късно ФБР ще може да установи кой им ги е дал.
Вече всеки знаеше, че парите идват от КПП. Никсън обаче продължаваше да отрича, че му е било известно нещо за това. А тук го обсъждаше шест дни преди влизането с взлом!
Намеси се дрезгавият бас на Никсън:
— Хората, които са дарили парите, биха могли просто да кажат, че са ги дали на кубинците.
Джордж чу някой в стаята да казва:
— Пълни глупости!
Специалният прокурор спря лентата.
— Освен ако не бъркам — каза Джордж, — президентът предлага да поиска от своите дарители да лъжесвидетелстват срещу самите себе си.
— Можете ли да си го представите? — смаяно възкликна специалният прокурор.
Натисна копчето и гласът на Холдеман каза:
— Не искаме да разчитаме на прекалено много хора. Начинът да се справим с това е да накараме Уолтърс да се обади на Пат Грей и да каже: „Не се набърквайте в това“.
Чутото на записа беше близко до историята, която Джаспър Мъри представи на основата на наученото от Мария. Генерал Върнън Уолтърс беше заместник-директор на ЦРУ. ЦРУ имаше отколешно споразумение с ФБР: ако разследването на едната агенция заплашваше да разкрие тайни операции на другата, то можеше да бъде спряно с най-обикновено искане. Явно идеята на Холдеман беше да накара ЦРУ да се престори, че разследването от ФБР на взломаджиите в Уотъргейт някак застрашава националната сигурност.
Което щеше да е възпрепятстване на правосъдието.
На записа президентът Никсън каза:
— Добре, става.
Прокурорът отново спря лентата.
— Чухте ли това? — невярващо попита Джордж. — Никсън каза: „Добре, става“.
Никсън продължи:
— Възможно е да издъни цялата работа със Залива на свинете. Смятаме, че това ще е твърде злополучно за ЦРУ, за страната и за американската външна политика.
„Като че ли съставя историята, която ЦРУ да предложи на ФБР“, каза си Джордж.
— Аха. Ще го направим на тази основа — каза гласът на Холдеман.
Прокурорът възкликна:
— Президентът на Съединените щати седи в кабинета си и казва на своите хора да лъжесвидетелстват!
Всички бяха втрещени. Президентът беше престъпник и те държаха доказателството за това в ръцете си.
— Пипнахме лъжливото копеле — каза Джордж.
На записа гласът на Никсън каза:
— Не искам по никой начин да остават с впечатлението, че го правим, понеже имаме грижи по политически причини.
— Правилно — отвърна Холдеман.
Струпани около магнетофона, юристите избухнаха в смях.
Мария седеше зад бюрото си в Министерството на правосъдието, когато Джордж се обади.
— Току-що говорих с нашия приятел — каза той. Мария знаеше, че има предвид Джаспър. Говореше кодирано, в случай че телефоните се подслушват. — Пресслужбата на Белия дом се е свързала с телевизионните мрежи и е запазила ефирно време за президента. В девет довечера.
Беше четвъртък, осми август, 1974.
Сърцето на Мария подскочи. Възможно ли бе най-сетне това да е краят?
— Може би ще подаде оставка — каза тя.
— Боже мой, надявам се да е така.