Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— За тридесет и седми път говоря пред вас от този кабинет, където са вземани толкова много решения, които са променили историята на страната.
Камерата бавно започна да приближава. Президентът беше в познатия син костюм и със синя вратовръзка.
— В продължителното и тежко време на „Уотъргейт“ чувствах, че е мой дълг да постоянствам, да положа всяко възможно усилие, за да довърша президентския мандат, за който ме избрахте. През последните няколко дни обаче за мен стана очевидно, че вече не разполагам с достатъчно силна политическа база в Конгреса, която да оправдае продължаването на това усилие.
— Това е! Оттегля се! — възкликна Джордж.
Мария развълнувано стисна ръката му.
Камерите приближиха.
— Никога не съм бил човек, който се отказва.
— По дяволите — рече Джордж. — Да не би да остава?
— Но като президент трябва да поставя интересите на Америка на първо място.
— Не — каза Мария. — Не остава.
— Затова подавам оставка от президентския пост, която е в сила от утре по обед. В същия момент вицепрезидентът Джералд Форд ще положи президентската клетва в този кабинет.
— Да! — викна Джордж и удари с юмрук във въздуха. — Направи го! Отива си!
Мария изпитваше не толкова тържествуване, колкото облекчение. Беше се пробудила от един кошмар. В кошмара най-висшите служители в страната бяха мошеници и никой не можеше да направи нищо, за да ги спре.
Ала в истинския живот те бяха намерени, опозорени и свалени. Мария изпитваше чувство за сигурност. Сега си даде сметка, че в последните две години не е приемала Америка като сигурно място.
Никсън не призна никакви грешки. Не каза, че е извършил престъпления, че е лъгал и е опитал да прехвърли вината върху други. Отгръщаше страниците на речта си и изброяваше своите външнополитически победи: Китай, преговорите за ограничаване на въоръженията, близкоизточната дипломация. Завърши дръзко, с нотка на гордост.
— Свърши се — малко невярващо рече Мария.
— Победихме — отвърна Джордж и я прегърна.
После, без да се замислят, те започнаха да се целуват.
Струваше им се, че това е най-естественото нещо на света.
Не беше внезапен изблик на страст. Целуваха се игриво, проучваха устните и езиците си. Джордж имаше вкус на вино. Беше като откриването на очарователна тема за разговор, която по-рано са пренебрегвали. Мария усети, че едновременно го целува и се усмихва.
Скоро обаче прегръдката им стана страстна. Мария изпитваше толкова силно удоволствие, че задиша тежко. Разкопча синята риза на Джордж, за да усети гърдите му. Почти беше усетила какво е да държи кокалестото тяло на някой мъж в ръцете си. Наслаждаваше се на докосването на едрите му длани върху интимните й части, толкова различно от докосването на нейните нежни пръсти.
С крайчеца на окото си видя, че котките излизат от стаята.
Джордж я гали изненадващо дълго. Досега тя беше имала само един любовник и той не беше така търпелив — досега вече щеше да е отгоре й. Разкъсваше се между удоволствието от нещата, които Джордж правеше, и почти паническата потребност да го усети вътре в себе си.
Тогава най-сетне и това стана. Беше забравила колко е хубаво. Притисна гърдите му към своите и вдигна крака, за да го допусне по-навътре. Повтаряше името му отново и отново, докато я надвиха спазмите на удоволствието и тя извика. След миг усети как той се изпразва вътре в нея и това я накара да се свие още веднъж.
Лежаха слети и дишаха тежко. Мария не можеше да се насити да го докосва. Притисна една ръка на гърба му, а другата на главата му, усети тялото му. Почти се боеше, че той може да не е истински и всичко това да е сън. Целуна смачканото му ухо. Усети горещия му дъх върху шията си.
Дишането й бавно се успокои. Светът наоколо отново стана истински. Телевизорът още работеше и предаваше реакциите на президентската оставка. Тя чу коментаторът да казва:
— Това наистина беше важен ден.
Мария въздъхна.
— Определено — рече тя.
Джордж смяташе, че бившият президент трябва да иде в затвора. Много хора бяха на същото мнение. Никсън беше извършил повече от достатъчно престъпления, заради които заслужаваше да бъде осъден на затвор. Това не беше средновековна Европа, та кралете да са над закона — това беше Америка и правосъдието беше еднакво за всички. Съдебната комисия в камарата постанови импийчмънт за Никсън и конгресът одобри доклада й със забележителното мнозинство от четиристотин и дванадесет срещу три гласа. Общественото мнение одобряваше импийчмънта с шестдесет и шест срещу двадесет и седем процента. Джон Ерлихман вече бе осъден за престъпленията си на двадесет месеца затвор — нямаше да е честно онзи, който му беше заповядвал, да избегне наказанието.