Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Бътърфийлд дълго мълча. Залата на Комисията притихна.
— Иисусе Христе — прошепна Кам.
Най-сетне Бътърфийлд каза:
— Известно ми беше за подслушвателните устройства. Да, сър.
Кам стана.
— Не, по дяволите! — кресна той.
По телевизията Томпсън попита:
— Кога бяха инсталирани тези устройства в Овалния кабинет?
Бътърфийлд се поколеба, въздъхна, преглътна и отговори:
— Горе-долу през лятото на седемдесета.
— Боже всемогъщи! — викаше Кам в празния кабинет. — Как е възможно това да се случи? Как е възможно президентът да е толкова глупав?
— Кажете ни малко за действието на тези устройства. Как се активират например — попита Томпсън.
— Млъквай! Млъквай, мамицата ти! — викна Кам.
Бътърфийлд подхвана дълго обяснение за системата и накрая разкри, че се активира от глас.
Кам отново седна. Това беше катастрофа. Никсън тайно беше записвал всичко, което става в Овалния кабинет. Беше говорил за влизане с взлом, за подкупи и за изнудване, а през цялото време беше бил наясно, че неговите инкриминиращи думи се записват.
— Глупак, глупак, глупак! — крещеше Кам.
Можеше да предположи какво следва. И Комисията Ървин, и специалният прокурор щяха да поискат да чуят записите. И почти сигурно щяха да успеят да принудят президента да ги предаде — те бяха ключово доказателство в няколко криминални разследвания. И тогава целият свят щеше да узнае истината.
Никсън можеше и да успее да задържи записите за себе си или дори да ги унищожи, но това беше почти толкова лошо. Понеже ако беше невинен, записите щяха да го оправдаят — защо да ги крие тогава? Унищожаването им щеше да се приеме като доказателство за вина и щеше да стане поредното от все по-дългия списък престъпления, за които президентът можеше да бъде разследван.
С президентството на Никсън беше свършено.
Той навярно щеше да упорства. Кам вече го познаваше добре. Никсън не разбираше кога е победен — никога не беше разбирал. Някога това беше сила. Сега можеше да стане причина той да изстрада седмици, може би месеци намаляващо доверие и растящо унижение, преди най-сетне да се предаде.
Кам нямаше да бъде част от това.
Вдигна телефона и се обади на Тим Тедър. Срещнаха се час по-късно в Илектрик Дайнър, старомодна закусвалничка.
— Не се ли тревожиш, че ще те видят с мен? — попита Тедър.
— Вече няма значение. Напускам Белия дом.
— Защо?
— Не си ли гледал телевизия?
— Днес не.
— В Овалния кабинет има гласово активиращо се записващо устройство. Всичко, казано в това помещение през последните три години, е записано. Това е краят. С Никсън е свършено.
— Чакай малко. През цялото време, докато е уреждал тези неща, той се е записвал сам?
— Да.
— Инкриминирал се е.
— Да.
— Що за идиот върши такива работи?
— Смятах го за умен. Май ни е заблудил. Мен със сигурност ме заблуди.
— Какво ще правиш?
— Обадих ти се затова. Слагам ново начало в живота си. Искам нова работа.
— Искаш да работиш в моята охранителна фирма? Аз съм единственият служител…
— Не, не. Слушай. Аз съм на двадесет и седем. Имам пет години опит в Белия дом. Говоря руски.
— Значи искаш да работиш за…
— ЦРУ. Добре квалифициран съм.
— Така е. Ще трябва да минеш през тяхното основно обучение.
— Няма проблем. Част от моето ново начало.
— С радост ще се обадя на приятелите си там, ще кажа някоя добра дума.
— Оценявам го. Има и още нещо.
— Какво?
— Не искам да го превръщам в голяма работа, обаче аз знам къде са заровени труповете. В цялата тази афера „Уотъргейт“ ЦРУ наруши някой правила. Знам всичко за участието на Управлението.
— Знам.
— Последното, което искам, е да изнудвам някого. Знаеш на кого съм верен. Но можеш да намекнеш на приятелите си в Управлението, че аз — естествено — не бих се разприказвал за работодателите си.
— Схванах.
Е, какво мислиш?
Мисля, че работата ти е в кърпа вързана.
Джордж беше щастлив и горд да работи в екипа на специалния прокурор. Чувстваше се част от групата, която води американската политика, както навремето, когато работеше за Боби Кенеди. Единственият му проблем беше, че не знае как би могъл изобщо да се върне към незначителните случаи, по които работеше във Фосет Реншоу.