Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Той не обърна внимание на Таня и Димка и се вгледа в болния.
Дядо Григорий му отправи поглед, който говореше, че го познава, но не може да си спомни кой е точно.
— Григорий — заговори новодошлият. — Братко. Как остаряхме толкова?
Говореше някакъв особен старовремски руски с острото произношение на петроградски фабричен работник.
— Лев? Ти ли си наистина? А какъв хубавец беше!
Лев се приведе и целуна Григорий по двете страни, после старците се прегърнаха.
— Навреме дойде — каза Григорий. — Вече съм пътник.
След Лев влезе и една жена на осемдесетина години. На Таня й се видя, че е облечена като проститутка — стилна черна рокля, високи токчета, грим и бижута. Таня се питаше нормално ли е стариците в Америка да се обличат така.
— Видях някои от внуците ти оттатък — рече Лев. — Хубаво котило са.
— Те са радостта на живота ми — отговори Григорий с усмивка. — Ами ти?
— Имам една дъщеря от Олга, съпругата, която не обикнах, и син от Марга — ето я тук — която предпочитах. Не бях кой знае какъв баща и за двете си деца. Никога не съм имал твоето чувство за отговорност.
— Внуци?
— Трима. Едната е филмова звезда, вторият е певец, а третият е негър.
— Негър ли? И как става това?
— По обичайния начин, глупако. Синът ми Грег — кръстен е на чичо си впрочем — преспал с черно момиче.
— Е, това и чичо му не го е правил — отвърна Григорий и старците се разсмяха.
— Какъв живот преживях, Лев — подхвана Григорий. — Щурмувах Зимния дворец. Свалихме царя и построихме първата комунистическа страна. Отбранявах Москва от нацистите. Аз съм генерал и Володя е генерал. Толкова виновен се чувствам пред теб.
— Виновен ли?
— Ти замина за Америка и пропусна всичко това — обясни Григорий.
— Не се оплаквам.
— Получих даже и Катерина, която предпочиташе теб.
— А аз получих само сто милиона долара — отвърна Лев с усмивка.
— Да. На тебе се падна по-лошият дял. Толкова съжалявам, Лев.
— Всичко е наред. Прощавам ти.
„Иронично говори“, рече си Таня, „но Григорий май не схваща“.
Влезе вуйчо Володя. Тръгнал беше за някаква военна церемония и беше в генералската униформа. Таня потресено осъзна, че той за пръв път вижда истинския си баща. Лев се взираше в сина, когото не познаваше.
— Боже мой. На тебе прилича, Григорий.
— Но е твой.
Баща и син си стиснаха ръцете.
Володя не продумваше, завладян от чувства.
— Когато си ме загубил като баща, не си загубил много, Володя — рече Лев. Продължаваше да стиска ръката на сина си и го оглеждаше от горе до долу: лъснати обувки, армейска униформа, медали, проницателни сини очи, стоманеносива коса. — Аз обаче загубих. Май загубих много.
Когато излезе от дома си, Таня установи, че се пита къде са сгрешили болшевиките, къде идеализмът и енергията на дядо Григорий се бяха извратили и се бяха превърнали в тирания. Отиде до автобусната спирка и се отправи към срещата с Василий. В автобуса размишляваше за ранните години на руската революция и се чудеше дали решението на Ленин да закрие всички вестници, с изключение на болшевишките не е било ключовата грешка. Това означаваше, че от самото начало не са се разпространявали други идеи и никога не е било възможно общоприетото да се поставя под съмнение. Горбачов в Ставропол беше изключителен с това, че му беше позволено да опита нещо различно. Общо взето, такива хора биваха задушавани. Таня беше журналистка и подозираше, че егоцентрично надценява свободата на печата, но й се струваше, че отсъствието на критични вестници позволява другите форми на потисничество да процъфтяват по-лесно.
Вече бяха минали четири години от освобождаването на Василий. През това време той остроумно се беше реабилитирал. В Министерството на земеделието беше измислил образователен радиосериал, чието действие се развиваше в колхоз. Освен драмите с неверните съпруги и непослушните дечурлига, героите обсъждаха разни земеделски техники. Естествено, селяните, които пренебрегваха съветите от Москва, бяха мързеливи и некадърни, а заблудените юноши, които не се покоряваха на властта на Комунистическата партия, търпяха подигравките на приятелите си или се проваляха на изпитите. Сериалът имаше огромен успех. Василий се върна в „Радио Москва“ и получи апартамент в писателски блок.