Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Или е това, или просто отново ще заяви, че е невинен.
Мария не искаше да е сама, когато това се случи.
— Искаш ли да наминеш у дома? Ще го гледаме заедно.
— Да, добре.
— Ще приготвя вечеря.
— Нищо, от което се дебелее.
— Джордж Джейкс, суетен си.
— Приготви салата.
— Ела в седем и половина.
— Виното е от мен.
Мария излезе да напазарува за вечерята в августовската вашингтонска жега. Вече не я беше много грижа за работата й. Загубила беше вяра в Министерството на правосъдието. Ако Никсън подадеше оставка днес, тя щеше да си потърси нова работа. Оставаше си желанието й да бъде в някоя правителствена служба: само правителството имаше силата да превърне света в по-добро място. Но вече й беше втръснало от престъпленията и от оправданията на престъпниците. Искаше промяна. Смяташе, че може да опита да постъпи в Държавния департамент.
Купи салата, но и паста, пармезан и маслини. Джордж имаше изтънчен вкус, а с навлизането в средната възраст ставаше все по-придирчив. Но определено не беше дебел. И самата тя не беше дебела, обаче не беше и слаба. С наближаването на четиридесетте заприличваше на… хмм, повече на майка си, особено в ханша.
Тръгна си от работа няколко минути преди пет. Пред Белия дом се бе събрала тълпа. Хората скандираха: „Затвор за шефа“, закачка с възгласа „Ура за шефа“.
Мария взе автобуса за „Джорджтаун“.
С увеличаването на заплатата си през годините тя сменяше жилищата — всяко следващо беше по-просторно, но в същия квартал. При последното местене се отърва от всички снимки на президента Кенеди, освен една. Сегашното й жилище беше удобно. Докато Джордж поначало предпочиташе ъгловати модерни мебели и семпли украси, Мария харесваше щампованите тъкани, заоблените контури и многобройните възглавници.
Сивата котка Луупи дойде да я поздрави, както винаги, и отри глава в крака й. Котаракът Джулиъс беше по-надменен и щеше да се появи по-късно.
Мария сервира масата, изми салатата и рендоса пармезана. После взе душ и облече лятна памучна рокля в любимия си тюркоазен цвят. Замисли се дали да сложи червило и реши да не го прави.
Вечерните новини по телевизията се състояха основно от спекулации. Никсън се беше срещнал с вицепрезидента Джералд Форд, който от утре можеше да е президент. Прессекретарят Зиглър беше съобщил на репортерите в Белия дом, че президентът ще направи обръщение към нацията в девет, а после беше излязъл от залата за брифинги, без да каже за какво ще говори началникът му.
Джордж се появи в седем и половина. Облечен беше в свободни панталони и синя батистена риза, отворена на врата, а на краката си имаше мокасини. Мария подправи салатата и сложи пастата във врящата вода, докато Джордж отваряше бутилка кианти.
Вратата на спалнята беше отворена и той надзърна.
— Няма олтар.
— Изхвърлих повечето снимки.
Седнаха на малката масичка да вечерят.
Бяха приятели от тринадесет години и всеки беше виждал другия в мигове на най-дълбоко отчаяние. И двамата бяха загубили големите си любови — Верина беше отишла в Черните пантери, а президентът Кенеди — в отвъдното. И Джордж, и Мария бяха изоставени, но по различен начин. Имаха толкова общо помежду си, че се чувстваха удобно заедно.
— Сърцето е карта на света, знаеш ли? — попита Мария.
— Дори нямам представа какво значи.
— Веднъж видях средновековна карта. Изобразяваше земята като диск, а в средата се намираше Йерусалим. Рим беше по-голям от Африка, а Америка, разбира се, я нямаше. Сърцето е такава карта. Самият човек е в средата, а всичко останало е несъразмерно. Рисуваш младежките си приятели големи и после не е възможно да ги смалиш, когато трябва да добавиш по-важни хора. Всеки, който те е наранил, изглежда твърде голям, както и всеки, когото обичаш.
— Добре, схващам, но…
— Изхвърлих снимките на Джак Кенеди. Но той винаги ще е твърде голям върху картата на моето сърце. Това искам да кажа.
След вечеря измиха съдовете и седнаха на големия мек диван пред телевизора с последното вино. Котките легнаха да спят на килима.
Никсън се появи в девет.
„Моля те, нека мъчението свърши вече“, помисли Мария.
Никсън седеше в Овалния кабинет, зад гърба му имаше синя завеса, националният флаг беше отдясно, а президентският — отляво. Дълбокият дрезгав глас заговори веднага.