Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Така живях при нея цяла година. Но се случи веднъж тя болезнено да плесне една от неволниците си за нещо, а слугинята й викна:
— И твоето сърце ще те заболи така, както ти поболя моето!
Отишла при баща й и му разказала как го залъгваме. Тахир бен Аля скочил начаса. Влезе при нас. Аз бях с дъщеря му.
— Ей, ти! — викна ми той.
— На твоите услуги! — отговорих.
— Аз имам навик! — каза той. — Дойде ли при нас някой и се случи тъй, че да остане без пари, давам му подслон за три дни! А ти цяла година ядеш тук, пиеш и правиш каквото ти е най-сладко! — обърна се към слугите си и им кресна: — Съблечете го!
Те ме съблякоха, после ме облякоха в просяшки дрехи, които и пет пари не струват. Подаде ми още десет дирхама и ми каза:
— Излез! Няма да те бия, няма да те ругая! Но останеш ли в този град, кръвта ти ще изтече!
Излязох си, о, емир на правоверните, въпреки желанието си. Сърцето ми се изпълни с мъка, помислих си: „Как можах да дойда иззад морето с хиляда хиляди, а всичко да отиде в дома на този проклет шейх и да изляза от къщата му като последен голтак!“
Видях кораб, който тръгваше за Басра. Качих се на него — и пътувах назаем с добротата на капитана. Стигнахме Басра, влязох в пазара. Бях много гладен. Зърна ме някакъв бакалин. Дойде при мен и ме прегърна — оказа се бащин и мой приятел от миналото. Запита ме как съм, аз му разказах всичко и той възкликна:
— За бога, това хич не са умни работи! Но всичко си остава за твоя сметка! Как мислиш, какво ще работиш?
— Не знам какво да правя! — отговорих аз.
— Искаш ли да останеш при мен — ще записваш какво харча и какво вземам? Ще ти давам по два дирхама на ден, а отгоре — яденето и пиенето!
Съгласих се. Останах при него цяла година. Насъбрах стотина динара. Наех си стая край брега на морето — дано дойде от там кораб със стока, да взема това-онова със събраните динари и да го отнеса в Багдад! Случи се веднъж — пристигна голям кораб. Събраха се около него всички търговци да купуват стока. Двама души слязоха от кораба, сложиха им две кресла и те седнаха. Търговците се струпаха около тях да купуват. Те пък наредиха на слугите:
— Донесете килима!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка от Оман:
Донесоха, о, емир на правоверните, един килим. Единият извади торба, изсипа я върху килима, а в нея — всякакви скъпоценности. После другият заговори на търговците:
— Днес ще продаваме само това, защото съм изморен!
Търговците започнаха да наддават цената, тя стигна четиристотин динара. Стопанинът на торбата, с когото се познавах още от Оман, ме запита:
— Ти защо не наддаваш като търговците? Засрамих се, очите ми се насълзиха и казах:
— За бога, господине, но са ми останали само сто динара!
Стана му неудобно от хала ми и той каза на търговците:
— Бъдете ми свидетели, че съм продал всички скъпоценни камъни и благородни метали на този човек за сто динара! Знам, че струват много хиляди, но това е мой дар за него!
Той ми даде торбата с всички богатства, килима и още пари за харчлък. Благодарих му за щедростта. Взех всичко и отидох на златарския пазар да завъртя там алъш-вериш.
Между всичките скъпоценности имаше някакъв диск талисман, майсторска работа. Той тежеше около половин ратл. Бе много тъмночервен, а от двете страни по кенара имаше редове като пълзящи мравки от непознато писмо. Не знаех каква полза можех да имам от него.
Така продавах, купувах — та цяла година! Накрая взех този диск и си помислих: „Това нещо стои при мен от толкова време — нито знам какво е, нито за какво служи!“ Дадох го на далялин. Той го взе, повъртя се с него из пазара, после се върна и каза:
— Никой търговец не дава за него повече от десет дирхама!
— Не го продавам за толкова! — викнах.
Той го хвърли отпреде ми и си отиде. Ядосах се и захвърлих диска в един ъгъл. Но ето че веднъж дойде при мене някакъв мъж, поздрави ме и рече: