Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Не съм на твоето мнение — отговори Ч.Ч. — Моята мила М.М. трябва да е открила по някакъв начин — как, това не ми е известно, — че преди запознанството си с нея, ти си бил мой любовник. Тя е имала основание да вярва, че ти все още ме обичаш и е помислила — понеже познавам душата й, — че не би могла да ни даде по-голямо доказателство за своята любов, като, без да ни предупреди, ни даде възможност да имаме точно това, което двама любещи се най-силно желаят. Тя е искала да ни направи щастливи, и аз не мога да й се сърдя за това.
— Ти имаш право да мислиш така, мила приятелко, но аз се намирам в съвсем различно положение от твоето. Ти нямаш друг възлюбен и не можеш да имаш, но аз съм свободен и понеже не можех да те виждам, не бях в състояние да устоя срещу прелестите на М.М. Аз съм влюбен безгранично в нея, тя знае това, и каквато е умна, тя е могла да направи това, което е направила, само за да ми покаже своето презрение. Трябва да ти призная, че това ме огорчава много силно. Ако тя ме обичаше, както я обичам аз, то не би й дошло никога на ум да ми оказва тази оскърбителна учтивост и да те изпраща тук като нейна заместница.
— Аз не мисля като теб, мили приятелю. Нейната душа е толкова възвишена, колкото е благородно сърцето й. Както аз не гледам с лошо око, че вие двама се обичате и се наслаждавате, също и тя не гледа лошо, че ние се обичаме, напротив, тя е във възторг да може да ни докаже, че се радва за това. Без съмнение тя е поискала да ти покаже, че тя те обича заради самия теб, че твоите радости са и нейни радости и че тя не ревнува, ако най-добрата й приятелка е нейна съперница. За да те убеди, че не бива да се сърдиш, за това, че е открила тайната ни и ме оставя да дойда тук като нейна заместничка и с това ти дава да разбереш, че й е приятно, ако разделиш сърцето си между нея и мен. Ти знаеш, че тя ме обича, и че аз съм често нейна жена или неин малък мъж, и тъй като не намираш, че с това се явявам твой съперник и доколкото ми е възможно често я ощастливявам, също така тя не желае да си внушиш, че нейната любов съдържа някаква омраза. Защото това е случаят с любовта на ревнивото сърце.
— Мила приятелко, твоето желание да ми отстъпиш мястото си, когато не знаеш, че съм щастлив, произхожда повече от твоето приятелство, отколкото от твоята любов, а сега би ми било по-приятно, ако твоето приятелство е по-силно от твоята любов, но аз имам пълно основание да бъда възмутен, че същото чувство ръководи и М.М. Аз я обичам, без да мога да се оженя за нея, разбираш ли ме, мой ангеле? За теб съм сигурен, че ще станеш моя жена, затова съм сигурен и за нашата любов, тъй като тя ще се възпламени отново щом сме заедно. С любовта на М.М. не е същото, тя няма да се възпламени отново. Не е ли унизително за мен, че съм могъл да й вдъхна само едно повърхностно чувство? Ти, естествено, трябва да я обожаваш. Тя те е посветила във всичките си мистерии и ти й дължиш вечно приятелство и благодарност.
Бе вече полунощ и ние все още губехме времето си в подобни разговори, когато грижливата икономка дойде и по свой почин ни донесе отлична вечеря. Не се докоснах до нищо, беше ми тъжно на сърцето. Моята малка жена обаче яде с добър апетит. Трябваше неволно да се засмея, когато видях на масата белтъчна салата, а Ч.Ч. намери забавно, че са отстранени жълтъците. В своята невинност, тя не подозираше нищо за намерението на приятелката си, която беше наредила състава на вечерята. Докато тя ядеше, я разглеждах по-внимателно и не можех да не призная, че беше станала по-хубава и по-зряла. Ч.Ч. беше една съвършена красота и въпреки това, останах студен. Аз съм бил винаги на мнение, че не е никаква заслуга да се остане верен, когато човек обича истински.
Два часа преди зазоряване ние седнахме отново пред камината. Ч.Ч. видя, че бях тъжен и се отнесе с нежно съчувствие към моето състояние. Тя не си позволи никаква задявка и всяка нейна постъпка беше въздържана и прилична. Думите й бяха нежни и съчувствени и в тях не се чувствуваше ни най-малък укор, какъвто, поради моята студенина, вероятно заслужавах.
Накрая на нашия дълъг разговор тя ме попита какво да каже на приятелката си, когато се завърне в манастира.
— Моята мила М.М. очаква да ме види радостна и изпълнена с благодарност за ценния подарък, който тя мислене, че ми прави тази нощ, но какво желаеш да й кажа?
— Цялата истина. Преди всичко, не скривай нито дума от нашия разговор, доколкото твоята памет го е запазила и особено кажи й, че ме е направила за дълго време нещастен.