Зовът на барабана [bg]

Трябваше да се досети; беше виждала такова вътрешно безразличие и преди, от съученика на едно нейно гадже. Но в такъв случай Лорд Джон го криеше много добре; сигурно никога нямаше да се досети, ако не го беше срещнала случайно на двора. Не, той не звънеше за нея. Но когато излезе от жилищата на слугите, звънеше като пожарникарска камбана.

За миг се запита дали баща ѝ знае, но отхвърли тази възможност. След преживяното в затвора Уентуърт не би могъл да понася човек с такива наклонности и да има към него сърдечни чувства, каквито имаше към лорд Джон.

Обърна се по гръб. Чаршафът се плъзна по голата кожа на гърдите и бедрата ѝ като ласка. Тя почти не усети това и когато зърното ѝ се втвърди, вдигна ръка, за да покрие гърдата си по рефлекс и си спомни топлата длан на Роджър. И я заля вълна от копнеж. После си спомни и силните груби ръце, които я стискаха и мачкаха и копнежът се промени в ужасна ярост. Обърна се по корем, скръстила ръце под гърдите си и заровила лице във възглавницата, със свити крака и стиснати в безсмислена съпротива зъби.

Бебето беше голяма и неудобна буца; не можеше да лежи вече така. Прошепна проклятие и се обърна отново, после скочи от леглото и от предателските, прелъстителни чаршафи.

Тръгна гола през сумрачната стая и застана до прозореца, загледа се в проливния дъжд. Косата ѝ висеше влажна по гърба ѝ, а през стъклото лъхаше студ, от който бялата кожа по ръцете, бедрата и корема ѝ настръхваше. Не направи опит да се покрие или да се върне в леглото, просто стоеше там, с една ръка върху помръдващия си корем, и гледаше навън.

Скоро щеше да стане твърде късно. Още когато тръгнаха, знаеше, че вече е твърде късно — майка ѝ също. И двете не искаха да го признаят пред другата обаче; и двете се преструваха, че Роджър ще се върне навреме, че той и тя ще отплават за Испаньола и ще открият пътя си обратно през камъните — заедно.

Сложи другата си ръка на стъклото; веднага се появи мъгла на конденз, която очерта пръстите ѝ. Беше началото на март; може би оставаха три месеца, или по-малко. Щеше да им отнеме седмица или две да стигнат до крайбрежието. Обаче никой кораб нямаше да рискува да навлезе в коварните външни плитчини през март. Най-рано в началото на април. А колко път имаше до Западните Индии? Две или три седмици?

Значи краят на април. И няколко дни да стигнат във вътрешността, да открият пещерата; щеше да е бавен и труден преход през джунглата, особено бременна в осмия месец. И опасен, но това като че ли вече нямаше голямо значение.

И то ако Роджър се беше върнал вече. Но него го нямаше. Можеше и да не дойде, макар че тя усилено се бореше с тази мисъл. Ако не мислеше за всички начини, по които можеше да умре, тогава той нямаше да умре; това бе част от нейната упорита вяра; другите бяха, че той не е мъртъв и че майка ѝ ще се върне, преди детето да се роди. Колкото до баща ѝ — гневът кипна отново, както винаги при мисълта за него, за него или за Бонет, затова се опитваше да не се сеща за тях.