Зовът на барабана [bg]

— Как си, дете? Да изпратя ли да извикат доктор Фентиман? — Смръщи се и сложи ръка на челото на Бриана.

— Не! — Бриана беше виждала доктор Фентиман, дребен, подобен на плашило човечец с влажни длани и силна вяра в лугата и пиявиците; изтръпваше само като го видеше. — Не… благодаря, добре съм. Просто за миг ми прилоша.

— Това е добре. — Джокаста извърна слепите си очи към лорд Джон. — Негово Благородие ще тръгне за Уилмингтън на сутринта; иска да ти поднесе почитанията си, ако си в състояние.

— Да, разбира се. — Тя седна и свали крака на пода. Значи лордът нямаше да се задържи в къщата; това вероятно бе разочароващо за Джокаста. Все пак и тя можеше да бъде любезна с него за малко.

Одисей остави подноса и тихо тръгна след леля ѝ към вратата, за да ги оставят сами.

Лорд Джон издърпа една бродирана табуретка и седна, без да чака покана.

— Наистина ли сте добре, госпожице Фрейзър? Не искам да ви видя просната над чаените чаши. — Усмивката подръпна ъгълчетата устните му и тя се изчерви.

— Добре съм — рече рязко. — Имате нещо да ми кажете ли?

Той не се смути от тона ѝ.

— Да, но реших, че сигурно бихте предпочели да не го правя пред останалите гости. Разбрах, че се интересувате от местонахождението на мъж на име Роджър Уейкфийлд?

Тя наистина се чувстваше добре досега; но имаше опасност отново да ѝ призлее.

— Да. От къде… знаете ли къде е той?

— Не. — Видя промяната на лицето ѝ и хвана ръката ѝ. — Не, съжалявам. Баща ви ми писа преди три месеца, помоли ме да му помогна да намери този човек. Хрумнало му, че ако господин Уейкфийлд е някъде по пристанищата, може да е бил принуден да влезе във флота и сега да е в морето на някой от корабите на Негово Величество. Помоли ме да разпитам познатите си от флота, за да разберем дали не е сполетян от такава съдба.

Още една вълна на гадене мина през нея, този път примесена с разкаяние, когато осъзна докъде е стигнал баща ѝ в опитите си да открие Роджър заради нея.

— Той не е на кораб.

Лорд Джон изглеждаше изненадан от увереността ѝ.

— Не открих доказателство да е реквизиран от Джеймстаун до Чарлстън. Все пак има възможност да е взет преди самото плаване, в такъв случай присъствието му в екипажа няма да бъде отразено, докато корабът не стигне до пристанище. Затова утре ще отида до Уилмингтън, за да разпитам…

— Не е нужно. Знам къде е той. — И възможно най-кратко тя го запозна с основните факти.

— Джейми… баща ви… всъщност родителите ви… са тръгнали да го спасят от ирокезите? — Изглеждаше потресен, обърна се и наля две чаши чай, като ѝ подаде едната, без да я попита дали иска.

Тя я стисна с две ръце и откри малко утеха в топлината ѝ; по-голямата утеха щеше да дойде, ако можеше да говори искрено с лорд Джон.

— Да. Исках да тръгна с тях, но…

— Да, разбирам. — Погледна към корема ѝ и се закашля. — Доколкото разбирам, господин Уейкфийлд трябва да бъде открит спешно?

Тя се засмя безрадостно.